Експертно мнение! Психолог за това как да се справим с агресията: Говорете си повече
Последвайте ни в Google News Showcase
Говорете си повече. Опитай да приемете другия такъв, какъвто е. Само така имате шанс да се справите възможно най-безболезнено с агресията. Така психологът Елена Димитрова-Ангелова коментира пред БТВ как по възможно най-добрия начин да се справяме с все по-плътно заобикалящата ни агресия.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
„Агресията може да има много лица – анализира тя. - Ние сме свикнали да асоциираме агресията с насилие. Агресия обаче може да има както към другите, така и към себе си. Много пъти агресията, която трябва да е насочена към външния свят, се превръща в автоагресия и е насочена навътре – болести, самонараняване. Боят е физическо насилие, има обаче и вербално насилие, социално насилие – иронични намеци и забележки.
Приемаме за нормално малките момченца да се боричкат помежду си. Това е агресия, но го приемаме нормално. Всички сме агресивни и това е повече от нормално. Въпросът е как показваме своята агресия. Завяването е също форма на агресията.
Агресията е свързана с емоция на гнева. По-добре ни е като родители, децата ни да не са гневни, да има само позитивни емоции. Има родители, които опитват да удържат тези емоции и това вреди на децата. Децата трябва да имат възможност да изразят гнева си. Когато не можеш да изразиш агресията, защото е табу в семейството, какво ти остава, освен да се подценяваш, самонараняваш, да ти е ниска самооценката и да изхвърляш гнева си навън. Ако градим в децата си, в себе си, здравословното самоуважение, ако уважаваме здравословните си емоции, те няма да изплискват, няма да прикипяват и излита като агресия навън.
Като родители възприемаме агресията като мръсна дума. Ако някой каже, че си агресивен родител, веднага синонима е, че е нещо нередно. Това е начин да се изявиш. Когато не се изявяваш, стигаш до момента когато се стига до заплахи.
Когато си недоволен от някой и му обясниш защо, това е комуникация. Ако обаче има вербално нападение, има някакви определения на другия, вече става агресия, защото опитваш да нарушаваш границите на другия. Да започнеш да обвиняваш, да хвърляш топката на вината на другия, да санкционираш, да накараш другия да направи нещо, това е агресия. Първата стъпка е да опитваме да бъдем приемащи тази агресия. Всички носим агресията и трябва да опитаме да я приемем.
Помага, когато сме осъзнати за факта, че ако човек е агресивен, това означава, че оценката му е ниска или той не се чувства зачетен от нас, достатъчно ценен и обичан. Друго е свързано с поведенческите модели. 48 процента от хората имат такъв пример в семейството. Копират поведение.
Трябва да сме осъзнати, че нещата се случват само между мен и теб, тук и сега. Всеки носи и своето минало, болки. Ключово е уважение, зачитането на правото на другия да има емоция.
Ако един човек винаги е приветлив и коректен, винаги да се съгласяващ с всичко, това е невъзможно. Ако е така, най-вероятно има моменти, в които нещо този човек подтиска, но не го казва, не го заявява. Заявяването, което е здравословното, си го преглътнал.
Това може да се превърне в автоагресия, след която се чудиш защо те боли глава например, защо те боли гърло.
Призивът ми е хората да си говорят повече, да се приемат такива, каквито са повече”.
