ЕКСПРЕСНО В ПИК! Експосланикът в Турция Петър Воденски за отсъствието на Надежда Нейнски от Анкара и за заплахите на Ердоган към България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Реждеп Ердоган най-арогантно си позволи да заплаши България , че не спазва демокрацията и оказва натиск върху българските турци в навечерието на парламентарните избори. Посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски бе извикана за консултации в София. В изборния ден тя не отиде в Турция. Това предизвика вълна от коментари. Някои дори поставиха под съмнение легитимността на изборните резултатите от южната ни съседка заради безпрецедентното отсъствие на нашия посланик.
За коментар на случилото се обърнахме към Петър Воденски, бивш посланик на България в Турция, Молдова и Кипър.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Нормално ли е посланик Надежда Нейнски да не присъства в Турция, когато у нас се провеждат парламентарни избори, г-н Воденски? Какъв знак за Анкара е това?
- Нека спрем да говорим за "посланик Нейнски", а да е за "българския посланик в Анкара". Защото това, което става, не е персонално, не е лично, и щеше да е същото независимо от името на моментния посланик на България. Това е между Турция и България като държави. Надежда Нейнски ми е била министър. Тя е също и жена, а тези две дадености не ми дават да говоря неща, за които тя, предполагам, преживява вътрешно. И аз да бях посланик в нейното положение, и на мен щеше да ми е мъчно за ставащото в двустранните отношения. Аз не зная дали нашият посланик се е върнала в Анкара, просто не разполагам с такава информация. Но, по принцип, когато даден посланик е извикан "за консултации" в столицата си от своите "началници", става дума не за неговата "добра или лоша" работа, а за междудържавни отношения. Терминът "за консултации" означава, че поводът са междудържавните отношения, и няма нищо общо с действията/бездействията/въобще работата на дадения посланик.
- Отсъствието на посланика може ли да постави под съмнение валидността на изборите?
- Това дали даден посланик е на поста си или не е, при произвеждането на наши избори в дадената страна, няма нищо общо с признаването или касирането на тези избори. Посланикът има своя роля в организирането на изборите, нормативно това е разписано в Закона и в Инструкциите на ЦИК, но то не включва личното му присъствие в деня на изборите. По принцип, ако посланикът по една или друга причина отсъства, неговата роля в организирането на изборите се изпълнява от дипломата, оставен да го замества временно. Например, аз, когато съм правил избори в чужбина, по принцип съм гледал да не бъда председател на изборната комисия, и дори член на комисията, за да не събудя у някого подозрения, че "Държавата се меси в честността на вота"- правил съм го единствено тогава, когато не е имало достатъчно хора за сформиране на комисия.
- При тази директна заплаха от страна на Ердоган какво можем да очакваме?
- Не изключвам в Турция на изборите да има затруднения - все пак, секциите са 35 (по Закон), а желаещите/принудените от Ердоган да гласуват, са много повече. Една секция може да обработи не повече от 1 000 души. Максимумът, който съм постигал, беше, ако не се лъжа, 1080, като колегите тогава работеха в два екипа едновременно, с две кабинки за гласуване, двама души допълващи два отделни листа от списъка (за да става по-бързо), и горното число се получи, като колегите буквално не можаха да си изядат сандвичите за обяд. Та, при желаещите да гласуват в толкова малко на брой секции, при изискването гласуващите да попълват декларации вътре в секциите - пък те не знаят български и не могат да напишат и прочетат декларациите, ще има недоволство. А миналият път, когато имаше такова недоволство (при първото правителство на г-н Бойко Борисов), анкетните комисии наказаха ...тогавашния български посланик в Анкара, който бе сигнализирал преди това какво се очаква, но не го бяха чули от София. Във Вашингтон пък, пак по същото време, на същите избори, колегите бяха изхвърлили в боклука чувала с бюлетините и след това гониха камиона за боклук, за да си го вземат обратно. Тогава посланикът бе не във Вашингтон, а в Ню Йорк - съпровождаше в ООН министъра на външните работи, както е по традиция, но въпреки това го върнаха за наказание. Нека използвам повода, за да подчертая още веднъж: това, което Ердоган предизвиква сега в българо-турските отношения, е вредно за Турция, вредно за България, но най-вредно е за българските турци, които, обикновено в подобни случаи, без да имат някаква вина, страдат в крайна сметка.
