ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Варненският апелативен съд потвърди решение на Разградския окръжен съд, с което е допусната екстрадиция на турски гражданин, поискана от прокуратурата в Измир. Спрямо 75-годишния мъж е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" до фактическото му предаване. Исканото лице обжалва първоинстанционното решение.
През 2014 г. Чобан А. е бил осъден в родината си с лишаване от свобода за 25 години за квалифицирано сексуално насилие над дете. По делото в южната ни съседка е било установено, че в продължение на пет години като приемен родител на малолетно дете той е осъществявал посегателства спрямо него.
Процесуалният представител на турския гражданин приема решението на разградския съд за незаконосъобразно и помоли въззивната инстанция да го отмени като откаже екстрадицията. Прокурорът бе на мнение, че не съществуват пречки исканото лице да бъде предадено на южната ни съседка.
Съставът на съда съобрази, че прокуратурата в Република Турция е издала заповед за задържане през 2015 г. във връзка с постановена от наказателния съд в Измир присъда, която е била потвърдена от Върховния касационен съд. Искането за екстрадиция е с цел изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", определено с влязъл в сила съдебен акт. Правилно окръжният съд е приел, че са изпълнени изискванията на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Извършеното престъпление има аналог в българския наказателен закон. Молещата страна е отправила искането за екстрадиране при спазване на всички предпоставки на закона.
Лицето е турски гражданин, не се ползва с имунитет по отношение наказателната юрисдикция на Република България, няма българско гражданство и не му е предоставяно убежище. Давността за изпълнение на наказанието не е изтекла.
Макар че присъдата в молещата държава е била постановена задочно, исканото лице е знаело за воденото срещу него наказателното преследване.
Чобан А. е бил задържан преди съдебния процес и е присъствал лично, представляван и от адвокат, при започване на делото и прочитане на обвинителния акт.
Апелативният съд не намира нито факултативно, нито императивно предвидените основания за отказ на екстрадицията. Турските съдебни власти са дали необходимите гаранции, че ще бъдат спазени основните човешки права и свободи на исканото лице, с оглед ангажиментите на Република Турция като страна по Европейската конвенция за правата на човека.
Като потвърди решението на Разградския окръжен съд, с което е допусната екстрадицията на исканото лице, Апелативният съд потвърди и най-тежката мярка за неотклонение до фактическото му предаване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
