ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
2024 г. се превърна в може би най-турбулентната за някогашния председател на ДПС Ахмед Доган след 2013-а, когато срещу него беше направен опит за покушение. А първите дни на януари по нищо не предвещаваха последвалите събития в Движението за права и свободи.
На 3 януари тогавашният почетен председател на ДПС разпространи обръщение до българския народ и най-вече до избирателите на партията, в което предложи тогавашният лидер Мустафа Карадайъ да бъде сменен от двама съпредседатели – Делян Пеевски и Джевдет Чакъров.
На конференцията на 24 февруари предложението на Доган беше официализирано, а Делян Пеевски се нагърби с оперативното ръководство на партията. Мобилизацията в Движението достигна предела си на изборите на 9 юни, когато благодарение на активната работа на Делян Пеевски се стигна до втори резултат. ДПС получи близо 370 000 гласа или малко над 17%.
И оттук започнаха проблемите. Заради слаби резултати и дългогодишно облагодетелстване на гърба на партията няколко местни структури на ДПС поискаха оставките на свои депутати. Най-голямо недоволство имаше срещу Фелиз Хюзменова, Айсел Руфад и Рамадан Аталай, като Делян Пеевски се съобрази със структурите и ги изключи от парламентарната група.
След като в партията беше взето решение за подкрепа на кабинета „Желязков“, последва необясним и до днес ход на Ахмед Доган, заставайки зад изключените депутати и срещу Делян Пеевски. В деня на гласуването на проектокабинета стана ясно, че Сокола е разпоредил на депутатите от ДПС да гласуват срещу Росен Желязков и министрите му. Това доведе до разцепване на парламентарната група при вота.
В следващите дни Делян Пеевски положи всички усилия да обедини отново партията, като първоначално отказа да изключи депутатите, които не са се съобразили с решението. Вместо мир и разбирателство обаче, той получи нож в гърба от почетния председател. Доган тръгна на война, принуждавайки местните организации да пишат декларации срещу Пеевски. В отговор от парламентарната група на ДПС бяха изключени 17 депутати, пренебрегнали решението на лидера Делян Пеевски.
Именно в този период започна и стремглавото политане на Доган към дъното. През август той проведе няколко нелегитимни заседания на Централното оперативно бюро на партията, но в нито един случай не беше дори близо до това да събере необходимия му кворум. Въпросните срещи се провеждаха в сараите в „Росенец.“. Собственикът на имота Данаил Папазов, който притежава и Боянските сараи, поиска от Доган да ги напусне. Така в края на август Сокола остана без палатите си и беше приютен първо от Рамадан Аталай, а после от Гриша Ганчев.
Почетният пробва да отговори като свика малоброен протест пред сараите в „Бояна“, който обаче не даде никакъв резултат.
В средата на септември на граничния ни пункт с Турция „Капитан Андреево“ беше заловено огромно количество злато – 125 кг. Няколко медийни източници твърдяха, че златото е принадлежало на Доган, който останал без сараи, където да го складира, е искал да го изнесе в Турция.
Информацията и до днес не е потвърдена, но по същото време Доган понесе друг удар. След неуспеха на хората му да саботират регистрацията на ДПС за изборите на 28 октомври, съдът, а в последствие и ЦИК взеха решение, че с името ДПС на изборите ще се яви Делян Пеевски. Той регистрира коалицията „ДПС-Ново начало“ а Сокола се принуди да търси алтернативни варианти.
Така на бял свят се появи коалицията Алианс за права и свободи, съдържаща партиите СБОР и „Земеделски народен съюз“. Неформално начело на коалицията застана Доган. Заедно с останалите отцепници от ДПС те окупираха първите места на листите на АПС, с което се самоизключиха от Движението според устава на партията.
В опит да мобилизира поддръжниците си, Доган се вписа като водач на листите на АПС в Кърджали и Разград. И точно когато всички очакваха, че Сокола ще излезе на терен, ще проведе срещи с избиратели, ще говори пред медиите, той отново потъна вдън земя.
За цялата предизборна кампания Почетния не се срещна с нито един избирател. Обещанията, че му трябва малко време и ще говори пред медиите, също се оказаха лъжа. Единствената публична проява на Доган беше на нов малоброен протест, този път в защита на арестувания с подкуп Джейхан Ибрямов. Митингът се състоя на стълбите в Триъгълника на властта, а Доган беше беше заведен за ръчичка до най-високото стъпало, където каза няколко думи на мегафона.
Липсата на каквато и да е кампания на Доган закономерно доведе и до тежкия крах, който той претърпя на изборите. В Кърджали Сокола изгуби вота, победен от кмета на града Ерол Мюмюн, който оглавяваше листата на ДПС-Ново начало.
В цялата страна АПС изкара 100 000 гласа по-малко от ДПС-Ново начало и закономерно вкара само 19 депутати.
За капак Доган се отказа от мястото си в 51-вото Народно събрание и пак се скри в сенките. Той остави ръководството на коалицията АПС в ръцете на дерибеите Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай и на практика абдикира от отговорността пред избирателите.
Закономерно в края на годината изключването на Доган от ДПС беше официализирано. Това се случи на конгреса на партията, провел се на 22 декември. Там делегатите решиха още да премахнат позицията „почетен председател“.
Само в рамките на година от може би най-силната фигура в българската политика Ахмед Доган успя да се сгромоляса толкова, че остана без партия, без сараи и почти без поддръжници. Отказът му да се появи пред избирателите или да се върне в парламента допълнително разколебава и малкото останали му верни хора. Затова и съвсем логично звучат прогнозите на анализатори, че при нови предсрочни избори, АПС ще се срине напълно. А дните на Доган в политиката изглеждат безвъзвратно приключили.
