Елена Йончева изгря насред чумата с налудничави идеи за коронавируса! В Европарламента се шегуват: Корнелия Нинова ли й натисна копчето
Последвайте ни в Google News Showcase
Евродепутатката Елена Йончева се появи отново на политическата сцена след дълго прекъсване. Журналистката използва трибуната на Европейския парламент по-скоро в качеството си на опозиционен лидер на БСП, който критикува правителството у нас.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Йончева нахока страните в ЕС и лидерите им. Появата на Йончева беше изненада дори и за колегите ѝ в ЕП. След като Корнелия Нинова ѝ направи забележка, че не е достатъчно активна в Европарламента, Йончева си взе поука и започна да дава най-различни идеи, които на практика нямаха особен успех, но в крайна сметка беше отразявана в партийните червени медии. Днес евродепутатката, по незнайни причини, реши отново да се активизира. Нейни колеги от ПЕС се шегуват, че може би председателката на БСП Корнелия Нинова е активизирала мотора на евродепутатката си. Йончева излезе със странни идеи и забележки към лидерите в Европейския съюз, които се чудят как да спрат заразата коронавирус. В патетичната си реч Йончева постави странния въпрос - кое е по-важно - човешките права, или здравето.
Европейският парламент прие резолюция за координиран европейски отговор за преодоляване на последиците от коронавируса във всички държави-членки. В рамките на пленарната сесия евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Елена Йончева призова за по-сериозен отговор на ниво ЕС. Това съобщиха от пресофиса на Елена Йончева.
„Гражданите очакват силно европейско лидерство и конкретни решения в настоящия момент“, посочи Йончева от трибуната на Европейския парламент и призова Европейската комисия да работи именно в тази посока. „Коронавирусът не спира на границата между отделните държави“, допълни Йончева и определи като провал хаотичното затваряне на границите без ясна стратегия. Йончева поиска също така европейските граждани да не бъдат поставяни пред избор между здравето и правата си. „В редица държави членки, включително и в България, настоящата криза се използва като оправдание за отслабване на върховенството на закона. Недопустимо е свободата на словото да бъде задушавана и хора да бъдат преследвани, защото са изразили мнение по дадена тема“, каза тя.
Йончева коментира, че се наблюдават много опасни тенденции, както в България, така и в някои други държави. В Унгария, например, цял отдел е ангажиран да следи дали някой не разпространява послания и мнения, различни от тези, одобрени от правителството. „Мерките, които се предприемат за борба с коронавируса, трябва да гарантират безопасността на хората, а не властта на управляващите“, допълни тя.
В Парламента Йончева коментира, че Европейският съюз е реагирал късно на кризата с коронавируса, но в момента се приемат спешно множество мерки, които да гарантират плавно, безболезнено и безопасно излизане от кризата. „Грешките, които бяха допуснати в началото на кризата, не могат да се поправят, но може да се поправи начинът, по който ЕС ще излезе от кризата, а това може да се окаже много по-важно“, коментира Йончева и допълни: „В Брюксел ежедневно се вземат важни за кризата решения. За съжаление, българското правителство невинаги обяснява това на хората. Освен да раздава пари, Европейската комисия дава и редица насоки, облекчения и препоръки, така че държавите-членки да са възможно най-ефективни в този труден за всички ни момент. Тази седмица, например, Европейската комисия даде насоки относно методиките на тестване за коронавирус. Стела Кириaкиду, комисар по въпросите на здравеопазването заяви, че масовото тестване е ключово условие за овладяването на пандемията от коронавирус и за постепенното завръщане към обичайния начин на живот. Жалко е, че този призив беше направен от редица български експерти, но правителството предпочете да игнорира мнението им. В деня, в който ЕК даде тези насоки, Борисов и Ананиев обявиха също масово тестване, но пропуснаха да отбележат заслугите на Брюксел в това отношение. Не намериха за необходимо и да обяснят защо гласът на много български експерти в тази област не беше чут.“
