Елена Петрова пред ПИК и "Ретро": Как да си звезда с 600 лева заплата в театъра?!
„И аз го мога” не е игра на живот и смърт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Звездата от “Стъклен дом” Елена Петрова е единствената дама в журито на новото риалити шоу по Нова тв – “И аз го мога”. Актрисата ще оценява екстремните изпълнения на участниците заедно с водещия Ники Кънчев и легендата в цирковото изкуство Александър Балкански. За наградата в шоуто се борят десет известни личности, сред които актрисите Яна Маринова и Елен Колева, бившата гимнастичка Симона Пейчева, Камен Воденичаров, бизнесменът Петко Димитров.
Въпреки натоварения си график Елена Петрова успява да редува театралните ангажименти със снимките в Нова тв. Тя подготвя и нов игрален филмов проект, в който ще се пробва и като продуцент.
Актрисата разкри пред “Ретро” защо е нарушила табуто си и за пръв път е приела да участва в риалити предаване.
- Елена, защо приехте поканата на Магърдич Халваджиян да участвате в журито на шоуто “И аз го мога” и за пръв път се престрашихте да се появите в тв риалити?
- Защото ми направиха предложение, на което не мога да откажа. Второ, сега мога да си позволя този ангажимент, защото имам време и част от проектите, които искаме да правим с Би Ти Ви, ще се случат на по-късен етап. Няма да крия, че обмислях предложението, посъветвах се с хора, на които вярвам, и прецених, че мога да приема поканата. По принцип се пазя от такива формати, но реших, че “И аз го мога” ще бъде едно страхотно шоу. Исках да видя как работи отвътре една машина за толкова големи формати, как се организират толкова много съмишленици в работата по един мащабен проект. Това е трупане на опит за мен.
- А бихте ли приели ролята на редови участник в някое тв шоу?
- През годините съм получавала покани за почти всички формати – от “Биг Брадър” до “Денсинг Старс”. Винаги съм ги отхвърляла, защото не виждам своето място там. Не съм такъв тип човек, много трудно общувам, трудно се разкривам, а и не смятам, че трябва да стоя 24 часа в телевизора. Имам две деца, които обожавам, и не бих искала да се отделям от тях.
- Не мислите ли, че звездите от сцената и екрана трябва да бъдат загадка за публиката, а не да се разкриват пред зрителите с естествените си реакции?
- Имах големи размисли по тази тема. Актьорите трябва да са енигма за хората, да не могат лесно да ги докоснат, да разговарят с тях, защото професията изисква тази загадъчност. Но за да се случи това у нас, бюджетът за култура трябва да е не 0,5 или 0,7, а много над нулата. Ако аз съм министър-председател, първото, което ще направя, е да вдигна бюджета за култура. Защото лицето на държавата са хората, които се занимават с изкуство, интелектуалците, те представят нацията. Българските актьори не могат да живеят като истински звезди – пазарът ни е малък, ние сме много достъпни, пътуваме из цялата страна, изнасяме представления, разговаряме с хората, снимаме се. У нас е невъзможно да изживеем онзи етап в Холивуд от 30-те, 40-те години, когато звездите са били недостижими. Не че не са били обикновени хора. Както казва Мерилин Монро, лягат си до Мерилин, събуждат се до Норма Джийн. Надявам се тази недостижимост да се случи с друго поколение актьори у нас.
- В момента телевизиите са си обявили риалити война – купища шоута по различни канали се борят за зрители. С какво “Аз го мога” ще спечели публиката?
- С факта, че участниците в това шоу трябва да се изправят пред различни страхове и да се преборят с трудни предизвикателства. Самата аз обичам да проверявам възможностите си и не са ми чужди екстремни състояния. Би ми било интересно да видя докъде мога да стигна. Това съм правила с първите си стъпки в професията, но не осъзнато. Сега може би малко повече се страхувам. Но няма нищо по-сладко от това да преодоляваш страха пред нещо.
- Дали няма да сте пристрастна към партньорката си от “Стъклен дом” Яна Маринова, която е сред участниците на сцената?
- И ако съм пристрастна, какво от това. Случващото се на сцената е видимо за всички. Аз не се определям като някакво безкомпромисно жури. Но ако видя нещо, което не ми допада, ще го кажа, защото такива са правилата на играта. Не приемаме шоуто на живот и смърт. На сцената има състезателен дух, защото това са реализирани в професията си хора, които знаят пред какво се изправят. Много от тях умеят да губят, и то достойно, без да проявяват негативни емоции и да започват тиха или агресивна война един с друг, което е важно за такъв тип състезание. Атмосферата е много приятна, участниците се подкрепят. И ако има някаква по-жестока битка на живот и смърт, според мен това ще е по-скоро изиграно.
- Защо всички обичат продуцента Магърдич Халваджиян, какво е обяснението ви, как се работи с него?
- Мисля, че причината е в силната мотивация, която внушава на екипа си, затова му вярват. Той обича хората, с които работи, винаги им казва добри думи, грижи се за тях. Направи ми впечатление, че дава възможност на младите, което е прекрасно. Това са впечатленията ми засега.
- Тъгувате ли по сериалите? Преди телевизиите даваха пари за филми, сега отиват за риалити предавания?
- Не тъгувам, а по-скоро в момента работя с екип по различни проекти. Истината е, че ние сме много назад. Дори част от Европа и Америка да спрат да правят сериали, дори да стоят на едно място няколко години, пак не можем да ги стигнем. Това ще се докаже и с осмия сезон на “Игра на тронове”, в който участва Захари Бахаров. Много съм горда с него. Когато разбрах, че се е снимал в този култов сериал, реагирах толкова емоционално, че щях да се разпалача от кеф. Защото това е голяма стъпка напред – имаме си наше момче в този страхотен филм. Искам и други колеги да успеят по същия начин.
В Би Ти Ви имат намерения отново да отворят страницата на сериалите, но процесът е реципрочен. Когато се появи силна история, подплатена с подходящия кастинг, и екипът на телевизията повярва, че може да инвестира в това.
- Вероятно поради липса на сериали куп известни актьори вече са нещо като щатни тв служители - заработват главно в телевизионни програми?
- Когато играеш представления почти всеки ден от седмицата и си на щат в театъра с 600-700 лв. заплата, това е нечовешко. Не може един билет в театъра да струва по-малко от кутия цигари. В момента в Министерството на културата има воля положението да се промени. Защото това е причината за всичко. Артистът трябва да има спокойствие, за да работи добре. Много пъти с колеги сме си говорили, че ако получаваме адекватно заплащане във филмите, в сериалите, в театъра, за следващата си роля ще отделим време и ще се готвим. Носителят на “Оскар” Еди Редмейн се е готвил 4 месеца, за да изиграе ролята на Стивън Хокинг. Джулиан Мур, която спечели статуетката за ролята на болна от алцхаймер, дълго време е обикаляла и разговаряла с хора, страдащи от тази болест. Искам и ние да се развиваме по този начин, но за целта ни трябва спокойствие. Защото аз не мога днес да отида сутринта на репетиция, следобед да пътувам на представление във Велико Търново и на другия ден да съм на снимки подготвена – няма как да стане.
Впрочем всички колеги – независимо дали са водещи, или участват в риалити формати, се справят много добре. Ако се спазариш добре, след такъв ангажимент можеш да си купиш малък апартамент или да сбъднеш някаква мечта, да пътешестваш. Аз пък си влагам парите в проекти за игрални филми, които искам да продуцирам. Всеки има различна мотивация.
