Ели Гигова пред "Ретро" и ПИК: Родителите ми искат вече да станат баба и дядо. Надявам се да се случи някой ден

„Голата истина” беше много успешно предаване

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Ели Гигова е на прага на поредното предизвикателство в интересната си и многостранна кариера – ще бъде водеща на студиата за Мондиала в Бразилия по БНТ по поканата на шефа на спорта Методи Манченко, което съобщи ексклузивно пред „Ретро” и "ПИК". В откровено интервю щерката на оръжейния бос Николай Гигов разказа и за работата си с Любо Нейков в „Голата истина”, и за сътрудничеството с Илияна Йотова и разкри дали ще я подкрепи на предстоящите евроизбори (интервюто бе взето в навечерието на евровота).

- Г-це Гигова, с какво се занимавате, откакто зрителите не ви виждат в „Голата истина”? Научих, че сте се върнала в БНТ, Световното ли ще водите там?

- Да, ще водя студиата от Световното първенство по футбол в Бразилия, което обещава да бъде най-гледаното събитие. Това беше и причината да не давам интервюта, тъй като се подготвях. Знам за ангажимента ми в БНТ отдавна и съм започнала сериозно да се гмуркам в дълбините на футбола.

- Но вие вече имате доста опит...

- Имам и от предишното Световно, и от Европейското. Ще работя с Камен Алипиев, който е една от легендарните фигури на българската спортна журналистика и за мен е огромна чест да водя вече второ Световно първенство с него.

- „Голата истина” не ви ли липсва? Беше обявено, че е в пауза, знаете ли кога ще продължи?

- Липсва ми, защото беше предаване, което имаше големи успехи и рейтингите го показваха. За мен беше вълнуваща и работата ми с актьор от ранга на Любо Нейков. Целият екип беше прекрасен и ми липсват те, въпреки че се виждаме от време навреме. А дали предаването ще се върне, не мога да кажа, защото не съм в течение.

- Имате ли общи планове за нови проекти?

- Суеверна съм и не говоря за бъдещи планове. Съобщавам нещо, само когато е реализирано. Така че дори да имам, не искам да ги обявявам.

- Разбирам, че оставате в България трайно. Не ви ли липсва живота в Париж или Брюксел?

- Навсякъде съм се чувствала добре, но България е родната ми страна и не може да става дума за сравнение. Тук съм с най-близките ми хора и обкръжение от приятели. В Париж имам възможност да се връщам често и затова не ми липсва.

В Брюксел ми беше интересна работата, но с хората, с които съм работила, продължавам да контактувам почти ежедневно. С екипа на Илияна Йотова станахме много близки приятели и дори сутринта се чухме и ми разказаха какво се случва по време на предизборната им кампания.

- За кого в такъв случай ще гласувате на евроизборите?

- Това също не бих споделила.

- Нямате ли пристрастия?

- Разбира се, че имам, защото сред кандидатите е човек, за когото съм работила и той е много достоен да представлява България – Илияна Йотова. Виждала съм лично нейния професионализъм, имайки възможността да работя с нея. Въпреки това не мога да обявя публично гласа си.

- В момента отново сте в телевизията, но бяхте и в политиката, и в киното. Къде се чувствате най-добре?

- Наистина съм се занимавала с много неща, но всички тези опити са ме научили на нещо.  Завършила съм телевизионна журналистика в Париж и съвсем естествено продължих в телевизията. Работата ми в политиката също не е случайна, защото една година бях в сутрешния блок на Нова тв „Здравей, България”, където все пак се говореше само за политика. Тези неща наистина донякъде са различни, но са в голяма степен и свързани.

Телевизията е първата ми и голяма любов и там наистина се чувствам добре и винаги бих се върнала към нея. В политиката също може би някой ден, но няма да е скоро.

- Много водещи признават, че камерата е наркотик. Как е за вас?

- За мен – не. Телевизията е наркотик, защото аз не държа да съм пред камерата, а обичам дори и просто да съм в телевизията, в студиото, да давам моето мнение относно снимките, или монтажа. Всичко това ме вълнува също.

- Малко хора знаят, че сте снимала в два френски сериала - „Адвокати и сътрудници” и в „Нюрнберг”, както и в родния „Фамилията”. Мислили сте за актьорска кариера?

- Винаги бих приела такова предизвикателство и дори вече имам нова покана, за която още не мога да говоря. Актьорството е детската ми мечта. Ходила съм на курсове по актьорско майсторство в Париж, преди да вляза в университета и дори имах възможност да уча или журналистика, или актьорско майсторство. Прецених, че журналистиката е по-добре, но актьорството също е много близко до мен. В „Голата истина” благодарение на контакта с Любо Нейков научих много. Той беше един своеобразен професор по актьорско майсторство.

- Не ви ли беше трудно?

- Благодарение на него се справях с трудностите. Той е гениален и много ми помагаше. Особено когато трябваше да вляза в някаква роля, за да имитирам някого, имахме доста репетиции преди записа.

- Много се шегувахте с него за фигурата му, което е било вероятно по сценарий. Той ли беше инициатор?

- Това беше сценарий. Интересното е, че той сам искаше да се шегуваме и въобще не се е притеснявал. Често се шегуваше и с мен, така че всичко е било за забавление на зрителите. 

- Родителите ви ли имаха решаващ глас при избора на журналистиката?

- Те много искаха да продължа това, наистина. Смятаха, че ако имам актьорски талант, така или иначе той ще се прояви. А и журналистиката би ми помогнала дори в тази сфера. Решението обаче бе наполовина мое, вслушвайки се, разбира се, в съвета им. Те не се бъркат чак до такава степен в живота и решенията ми.

- А в личен план, не искат ли вече да станат баба и дядо?

- Да и това е напълно естествено. Надявам се да стане някой ден.

- Освен красива, сте и успяла жена, което май в днешно време прави срещата с достоен мъж доста невъзможна. Вашият опит какъв е?

- Не е трудно, но не и лесно. Аз вярвам в чувства, любов и в романтиката и когато ги има, нещата се получават. Не са верни клишетата, че мъжете се потискат от успели жени. Ако има такива, това говори зле за тях и показва, че са слабохарактерни. Мъжете, с които аз общувам, нямат проблем с това.

- А със славата? На вас как ви влияе известността?

- Има и положителни, и отрицателни ефекти, но не мисля като цяло за това. Винаги съм била открита в публичните си изяви, защото нямам какво да крия.

- Доста открита сте и в профила си във фейсбук, но там често известните личности стават жертви на злобни коментари...

- Това е нормално, и то не само в България, а в световен мащаб, така че не ме обременява. Мненията, които взимам предвид, са на специалистите, на хората, с които работя и дават конкретна градивна критика.

- А била ли сте жертва на вманиачени фенове, които да ви преследват?

- Имам доста такива, но се справям. Постоянно ми пишат и се опитвам да бъда учтива, но въпреки това някои ми се сърдят, че съм заета.

- Остава ли ви време да гледате телевизия?

- Разбира се и не мога да разбера хората, които работят в телевизия, а твърдят, че не гледат. Не разбирам дори как човек може да го каже. Гледам страшно много телевизия – както български, така и чужди предавания. Следя абсолютно всичко и има неща, които не ми харесват и не повтарям, но искам да съм запозната за какво става дума. Страхотно е, че има български сериали и ги следя – и „Под прикритие”, и „Столичани в повече”, и „Фамилията”... Много се радвам, че се снимат и актьорите ни имат изява.

- Бихте ли участвала в доста актуалните риалити формати?

- Те също са много харесвани от зрителите и трябва да ги има. Имала съм предложения, за които не бих споделила, защото не се е стигнало да осъществяването им. Не бих участвала в такива, в които се иска пеене, например. Но иначе нямам нищо против при определени условия, за които до момента не съм успяла да се договоря с продуцентите, които са ме канили.

- Като млад човек, който се е върнал в родината, какво смятате, че може да мотивира младежите да останат в България?

- Все по-трудно виждат реализация тук. Песимизмът расте и много от тях все още виждат Терминал 2 като единствен изход от кризата. Трябва да ги мотивира желанието да се докажат, което би трябвало да имат в себе си и у нас, и в чужбина. Не бива да чакат нещо да им се случи, а сами да го правят. В Америка хората работят по 24 часа на ден, а когато нямат работа, я търсят също по 24 часа.

Тук сме свикнали нещата да ни се случат, вместо ние сами да ги търсим и правим. Една приятелка във Франция изпрати може би над 200 мотивационни писма и автобиографии в рамките на 3 месеца, докато накрая си намери работа, но не се отказа нито за миг. Това не чувам да се случва в България, което е един от проблемите.