ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Министърът на образованието Габриел Атал, който е известен като открит гей, беше назначен за министър-председател на Франция във вторник (9 януари), само месеци преди европейските избори, с надеждата да установи нова ясна политическа линия след тежката политическа нестабилност, която подкопа популярността на президента Еманюел Макрон, пише Euractiv.
На 34 години Атал влиза в историята като най-младият премиер на Франция. Той заменя Елизабет Борн, която подаде оставка в понеделник.
Близък съюзник на Макрон от първия ден, той заемаше поста говорител на правителството по време на пандемията, издигайки се в йерархията до министър на публичните сметки, наблюдаващ пенсионната реформа, преди да стане министър на образованието през юли.
"Знам, че мога да разчитам на вашата енергия и ангажираност за изпълнение на превъоръжаването и регенерацията [на политическите цели], които обявих […] в услуга както на нацията, така и на френския народ“, публикува Макрон в социалната медийна платформа X.
От Елисейския дворец потвърдиха, че Атал е бил натоварен със задачата да предложи нов кабинет – очаква се да бъде разкрит през следващите няколко часа.
Номинацията на Атал следва няколко месеца на високо политическо напрежение, което доведе до приемането на два силно критикувани законодателни акта на фона на липсата на абсолютно мнозинство за партията на Макрон в Националното събрание.
Пенсионната реформа, която повиши минималната законова възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, беше източник на значителна конфронтация със синдикатите и улицата през първите три месеца на 2023 г.
Окончателният текст беше приет чрез конституционния инструмент "49.3“, който може да прокара законопроект през парламента без гласуване, стига последващ вот на недоверие да отпадне – а за законопроекта за пенсиите му липсваха само девет гласа.
През декември страната видя също така приемането на горещо обсъждан законопроект за имиграцията, чието съдържание беше силно повлияно от десни и крайнодесни предложения над "националните предпочитания“ и ограничаване на достъпа на мигрантите до обезщетения и гражданство – на свой ред осигурявайки гласове за консерваторите.
