Емил Радев пред ПИК за изслушването в ЕК: Лесбийките, циганите и блокадите не са с повече права от останалите граждани. С чували за трупове, ковчези и бесилки не се протестира мирно
Последвайте ни в Google News Showcase
Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев проговори пред ПИК след днешното изслушване в подкомисията за върховенството на закона към Комисия "Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред" на Европейския парламент. Топ юристът направи коментар какво наложи евродепутатите да се занимават с протестни атрибути като бесилки, ковчези и чували за трупове и ако са нарушени правата на лесбийки, гейове и цигани, не се ли нарушават граждански права с блокирането на Орлов мост, магистрали и кръстовища. Специално внимание групата е отделила на натиска, който улицата и презедентът Радев оказват над главния прокурар. Радев разкри още как предлаганата от неговата партия Конституция изпълнява критериите на Венецианската комисия и какво да очакваме от новия доклад на ЕК през септември.
- Г-н Радев, какво наложи евродепутатите да се занимавате днес с протестни атрибути като бесилки, ковчези и чували за трупове?
- Днес имаше изслушване в подкомисията за върховенството на закона към Комисия "Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред" на Европейския парламент. Поводът за това изслушване за върховенството на закона бяха както протестите, така и писмата, които прокурорите изпратиха до Европейската комисия и до Европейския парламент за оказан натиск. И въобще беше разгледана цялостната ситуация в България. В хода на разискванията бе посатвен въпросът за използването на бесилки, на чували за трупове, на пръскане на Съдебната палата с червена боя, символизираща кръв. С оглед на това колегите са изкоментирали, че това е недопустимо. Че такава символика не трябва да се използва в мирни граждански протести.
- Констатирате ли при това положение, че в България има върховенство на закона и ако, както се твърди, се нарушават права на лесбийки, гейове и цигани, не се ли нарушават граждански права с блокадите на Орлов мост, на магистрали и кръстовища?
- Доста интересен беше подборът на неправителствени организации и на журналистите, които бяха поканени от холандската депутатка и председателка на тази група. Бяха поканени Българският хелзинкски комитет, Отворено общество, Амнисти интернешънъл, журналист от "Биволъ". И като слушахме всички проблеми, се оказа, че проблемът с върховенството на закона според НПО-тата са дискриминацията на ромите, това, че по време на пандемията са затваряни ромски махали. Никой не каза нищо, че цели български градове като Банско например също бяха затваряни, където имаше огнища на COVID-19. Проблем се оказаха и правата на ЛГБТ, въпреки че знаем, че в България няма съществени нарушения в техните права. Виждаме, че според тези НПО-та приемането на Истанбулската конвенция също представлява нарушение на върховенството на закона. И общо взето два часа от дебатите бяха на тези теми.
- А коментирано ли беше дали е допустим натискът от улицата и от президента Радев над главния прокурор?
- Имаше, разбира се, и такива разисквания, защото магистратите трябва да са независими в своята работа. Това се препоръките и на Венецианската комисия, и на групата ГРЕКО към Съвета на Европа. И разбира се, това са препоръките на Европейската комисия. Винаги се е държало за независимостта на магистратите, каквито са и прокурорите, и съдиите. На това се гледа с много голямо внимание. България е изпълнила препоръките, но за да ги доизпълни докрай, трябва промените в Конституцията, които са предложени, също да станат факт, защото те на практика изпълняват всички ония препоръки, давани в течение на годините и от Венецианската кимисия, и от Европейската комисия. И които не са могли да бъдат изпълнени, защото е била нужна промяна на Конституцията. Така че политическият натиск върху магистратите е недопустим и с всички тези промени, разбира се, предложени сега в Конституцията, се стремим възможно най-много да заздравим независимостта на магистратите от всякакъв политически натиск и всякакъв друг, защото често пъти виждаме, че има натиск и по висящи дела, и по висящи преписки от страна на улицата.
- Какво да очакваме от новия доклад на комисията за България през септември?
- Първо, когато говорим за новия доклад, той е по върховенството на закона и вече става дума за доклад за всяка една държава членка. Това не е доклад по досега съществуващия механизъм по сътрудничество и проверка. Така или иначе вече има нов механизъм. И очакваме ЕК да представи законодателни предложения за този нов механизъм - по еднакви критерии. И ще се разглежда върховенството на закона във всяка една държава членка. Така че няма да има дискриминационна фиксация само върху две държави от общността, а ще видим какви са проблемите в цяла Европа. България изпълнява абсолютно всички препоръки на ЕК. И на днешното изслушване представителят на ЕК също припомни, че сме изпълнили препоръките, че има сътрудничество с българстите органи. Същото потвърдиха и от Венецианската комисия, и от ГРЕКО. Така че българските власти не бягат от никакъв мониторингов механизъм, а сами сме казали, че и в постмониторинговия период ние ще продължим сътрудничеството си с Европейската комисия. Така че България е коректен партньор на другите държави членки, като на Веницианската комисия и на Съвета на Европа. И ще продължим да изпълняваме техните препоръки. Именно затова е нужна и промяна в Конституцията - за да можем да изпълним тези препоръки, които досега са били невъзможни, защото е имало конституционни ограничения.
