ЕМОЦИОНАЛНО: Лудия репотер разплака всички с поста си за Милен Цветков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Даниел Петканов, по известен като Лудия репортер, разплака приятелите си във Фейсбук с емоционален пост за своя колега Милен Цветков. Припомняме, че телевизионният водещ беше убит вчера при катастрофа от 22-годишен надрусан джигит.
Петканов работи за Милен Цветков дълги години в предаването "Часът на Милен Цветков". Неведнъж Лудия репортер е заявявал привързаността и благодарността си към Цветков, който му даде шанс за изява в телевизията.
Ето какво написа в профила си във Фейсбук Петканов след новината за смъртта на Милен Цветков:
МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, ПО-ГОЛЯМ БРАТ И ВТОРИ БАЩА
Едни от бичовете на нашето съвремие са фалшът, лицемерието и мързелът.
Моят най-добър приятел беше антипод на тези три думи. Благодарение на него дължа живота, който водя сега!
С него се запознах на 31 май 2010 година в Аулата на УНСС. В 19:30 започваше конкурсът "Мис и Мистър УНСС" и аз участвах в него.
Когато дойде моят ред да се изявя поздравих спонтанно Милен Цветков от сцената по микрофона и той ми върна някакъв отговор, но толкова ме тресеше адреналина, че даже не асимилирах какво каза. Милен присъстваше на събитието като част от журито на конкурса.
До ден днешен не знам как, но аз спечелих в мъжката категория и това събитие промени целия ми живот.
На другия ден, заедно с Мис УНСС трябваше да гостуваме в сутрешния му блок, който се излъчваше по това време в икономическата телевизия EBF. Знаех, че моят бъдещ най-добър приятел и ментор в живота е остър журналист, който не търпи цензура и поради тази причина беше намерил пристан временно в тази медия.
По време на участието, въпреки притеснението, се държах свободно - майтапих се с Милен, танцувах със синоптичката и след изявата той ме покани на разговор в кабинета му. В първия момент се стъписах, защото си помислих, че нещо не е наред, но видях, че е добронамерен и това ме развълнува.
Следващото, което си спомням е, че ме попита дали съм се занимавал с телевизия, на което аз отговорих отрицателно, а вторият въпрос беше:
- А, искаш ли да се занимаваш?
Не можех да повярвам! Нали знаете тезата, че когато искаш нещо много силно, то рано или късно се случва. Тайно съм си мечтаел да разбера от първо лице какво е да работиш в телевизия, но никога пред никого не го бях споделял, защото си мислих, че това е затворена общност и че нямам никакъв шанс. Е, Милен Цветков ми даде този шанс!
Искам да разкажа толкова много неща за приключенията ни от този момент нататък, но ще трябва да го направя под някаква друга форма, защото тук платформата ме ограничава откъм обем.
Накратко - отношенията ни бяха много бурни. Карахме се постоянно и се обичахме от душа, точно както едновременно можеш да мразиш и да обичаш само някой, който искрено е заел място в сърцето ти.
Напуснах "Часът на Милен Цветков" три! пъти през първия месец (2011г.) заради пререкания с него.
Веднъж извади касата на вратата в редакцията с удар, защото спорихме за един мой репортаж.
Той не обичаше демагогията, празнословието - нещо в което аз съм се шлифовал.
Милен обичаше прямотата, упоритостта, старанието и се опитваше да научи всички около него в редакцията на тези качества.
Аз се борих срещу това вътрешно, защото бях свикнал да се нося по течението и всичко да се случва спонтанно, без подготовка и старание.
ГРЕШАХ, но го разбрах след много години.
Но отношенията ни не бяха само противоборство.
Случвало се е да го прегръщам без повод, просто защото го обичах като втори баща.
Казвал съм му многократно "Обичам те", защото го чувствах като мой брат.
Случвало ми се е да ми се насълзяват очите, когато сме оставали насаме и сме си споделяли лични неща, защото той ми имаше огромно доверие, а животът му може да бъде описан по всякакъв начин, но не и като лесен.
Благодаря на Бог, че ме допусна в живота на този голям Човек, който ми даде толкова много, а не искаше нищо в замяна!
10 години след нашето запознанство дрогиран убиец отне живота на НАЙ-ЦЕННИЯ човек в моя живот извън семейството ми и когото не оцених достатъчно приживе!
Обичам те, братле! Прости ми за всичко! Благодаря за всичко!
