ЕНЕРГИЯ ОТ ВЯТЪРА: Какъв е потенциалът на страната ни за изграждане на ветрогенератори
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейският съюз удвоява производството на вятърна енергия до 2030 година. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон обяви, че ще се върви към облекчаване на изискванията, свързани с издаването на разрешителни. Много проекти за вятърни централи са в режим на изчакване. През 2030 г делът на възобновяемите ресурси трябва да достигне 42.5% и дори 45% от общия енергиен микс. За да се постигне това, броят на вятърните турбини трябва да се увеличи значително. В България обаче идеята все звучи като далечна екзотика, а изграждането на нови вятърни мощности често създава полемика в общественото пространство.
През последните години една тема поражда полемика между политици, екоактивисти и енергетици - идеята в България да се изградят вятърни паркове, които да бъдат включени към електропреносната система на страната. На фона на дебатите в обществото – интерес от инвеститори има сериозен.
"Фактът, че има подчертан инвеститорски интерес, особено в Североизточна България, там инвеститорският интерес към настоящия момент надхвърля 2000 мегавата - показва, че безспорно това производство има потенциал, има ефективност", заяви пред Нова телевизия проф. Валентин Колев, председател на Българската браншова камара на енергетиците.
Към момента у нас има 175 вятърни парка, но в България едва процент и половина от електроенергията се произвежда с вятърни перки по данни на Електроенергийният системен оператор. И това са само наземни вятърни паркове. Експертите смятат, че изградените в морето или така наречените офшорни зони - имат още по-голям потенциал. "Офшорните вятърни централи имат подчертано по-висока часова използваемост на инсталираната мощност или по-голямо нетно специфично производство, би могло да се очаква, че ще има развитие", посочва професор Колев.
В България проекти за вятърни централи в морето няма дори на пилотен етап. А идеята за изграждане на още вятърна мощност честно обаче е съпътствана от екологични, политически и социо-икономически дезинформационни послания, смятат енергетици. Най-често споменаваната критика е, че ветрогенераторите водят до смъртта на голям брой прелетни птици.
