ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Антонио Дачовски и проекта "Вокализирай Това" с изпълнители RÀDÉ, Gabsy, Станислава Алексиева, Екатерина Гурева и Вия.
Идеята за изграждането на изкуствен водоем по течението на река Копирнка датира от далечната 1923 г. , когато се сформира дори воден синдикат „Тунджа“, който през 1928-а изготвя проект за язовирна стена. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 година.
След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 година. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 година.
Строителството става един от синонимите на безплатното „бригадирско“ строителство в България, на младежите дори гостува Георги Димитров /по онова време ръководител на компартията и държавата/. Язовирът носи неговото име до началото на промените, а край високата 44 м каменна стена от ученици на скулптура Иван Фунев е издигнат един от най-големите гранитни паметници на някогашния Вожд и Учител.
При строителството на язовира е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948-1954 г От десетина години се заговори за „изваждането“ на тракийската столица и превръщането на водоема в международна туристическа атракция. Реализацията на проекта обаче ше струва над 100 млн евро, пресмятат специалистите.
