ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Частично приемане в Шенген би било стратегическа грешка, смята българският евродепутат
В пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург ще се проведе дебат по специалния доклад за приемането на България и Румъния в Шенген, иницииран от българският евродепутат и лидер на ПЕС Сергей Станишев. С този доклад Европейският парламент ще поиска пълното приемане на България в Шенгенското пространство едновременно със сухопътни, морски и въздушни граници. Гласуването ще се проведе във вторник, а през ноември текстът вече получи подкрепа в комисията на ЕП по вътрешни работи с 36 гласа „за“ и 4 „против“.
Инициативата на Станишев е реакция на лансираната в последната година идея от консервативни и либерални правителства в ЕС за частично членство на България и Румъния в Шенген и поетапно присъединяване първо с въздушни и морски граници, а на по-късен етап със сухопътни. “Идеята, изглежда, среща одобрението на управляващите в България, но мнозинството в Европарламента е категорично, че такова развитие би било лош прецедент с неблагоприятни последици за свободното движение в Съюза”, посочи Станишев.
В текста на доклада Станишев припомня, че поетапното приемане би било силно политически и икономически неизгодно за България, би затруднило прилагането на новите европейски системи за сигурност в страната и рискува отлагането на вдигането на контрола по сухопътните граници за неопределеното бъдеще при неопределени критерии.
Въпреки очертаващата се опозиция на крайнодесни и консервативни евродепутати, се очаква докладът да бъде приет с голямо мнозинство в пленарна зала.
Докладът е част от поредицата инициативи на Станишев и Групата на социалистите в ЕП, целящи да върнат темата в дневния ред на европейските институции и да рестартират процеса за присъединяването на страната ни към Шенген. Сред тях са предложеният от Станишев дебат в пленарна зала на ЕП през декември 2017г., ръководеното от него изслушване в рамките на комисията по вътрешни работи в ЕП на тема „Бъдещето на Шенген“ през февруари 2018 г., както и инициирана от него конференция по темата в Хърватия през юни 2018 г. През май 2018 г. пък беше гласуван и първият годишен доклад на ЕП за функционирането на Шенгенското пространство, в който с общи усилия на български и румънски евродепутати бяха приети текстове в подкрепа на двете страни.
Доклад относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния: премахване на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници
Дебат: понеделник, 10-ти декември
Гласуване: вторник, 11-ти декември
Обобщена информация
В понеделник, 10-ти декември, около 21:30 часа българско време ще бъде обсъден докладът по собствена инициатива на Сергей Станишев относно пълното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство със сухопътни, морски и въздушни граници.
Докладът беше иницииран в началото на 2018 г. като част от системните усилия на Станишев за връщането на темата в дневния ред на европейските институции, сред които предложеният от него дебат в пленарна зала на ЕП през декември 2017 г., изслушване в рамките напарламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на тема „Бъдещето на Шенген“ през февруари 2018 г. и приемането на първия годишен доклад за функционирането на Шенген през май 2018 г.
Единственият към момента „актуален“ документза приемането на България и Румъния в Шенгеностава компромисното предложение на Полша от 2011 г. (в качеството си на ротационен председател на Съвета)за поетапно присъединяване първо с въздушни и морски граници, а на по-късен етап, чрез отделен законодателен акт, вдигане на контрола по сухопътните граници (пълна хронология е приложена на 4-та страница). След 2011 г., в последващи заключения на вътрешните министри на държавите-членки, се отбелязва, че поетапното присъединяване е базата за всяко бъдещо решение. Тази идея беше лансирана официално и от канцлера Меркел по време на посещението й в България през януари 2018 г.
Освен несправедливото отлагане на решението въпреки изпълнените критерии, подобен подход – за поетапно приемане – би бил силно политически и икономически неизгоден за България, би потвърдил прилагането на двойни стандарти спрямо нашата странаи в крайна сметка рискува отлагането на вдигането на контрола по сухопътните граници за неопределеното бъдеще при неопределени критерии.
Ето защо Сергей Станишев инициира преговори с представители от целия политически спектър в ЕП в търсене на подкрепа за изработването на нов доклад, с който ЕП да обнови и конкретизира позицията си по приемането на България и Румъния в Шенген, а именно – изрично да подчертае приемане с всички граници и чрез един юридически акт. Това би представлявало качествено нов елемент в позициите на европейските институции по темата, в сравнение с многобройните призиви (по време на дебати или чрез внасяне на изменения по различни други доклади) за незабавното приемане на България и Румъния в Шенген от страна на отделни депутати през годините. Този тип усилия са безспорно необходими и трябва да продължат, но очевидно сами по себе си не дават желания ефект. Решението за приемането на България и Румъния в Шенген е изцяло в ръцете на държавите-членки в Съвета, но процедурата изисква ЕП да бъде консултиран, което предоставя възможност за косвено влияние.
Докладът беше представен и обсъден в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП (LIBE) на 9-ти юли. Гласуването се проведе на 5-ти ноември, когато докладът беше приет с 36 гласа „за“ и 4 „против“. Очаква се текстът да бъде подкрепен с голямо мнозинство в пленарна зала, като е възможно против да гласуват определени представители на ЕНП, ЕКР и крайната десница, които традиционно са скептични към процеса по разширяване на Шенгенското пространство.
Основни послания
1. Поетапно приемане на България в Шенген
Поетапно приемане на България в Шенген би било прецедент и стратегическа грешка, защото:
• ще създаде предпоставки за отлагане за неопределеното бъдеще на вдигането на контрола по сухопътните граници (които са по-важни от икономическа и социална гледна точка), както и възможност за поставяне на нови критерии и условности. Вместо да ни позиционира в интеграционното ядро на ЕС, такова решение би демонстрирало продължаващата липса на доверие към страната и в крайна сметка ще остави България на прага на Шенген за дълго време напред;
• държавата пилее оскъден публичен ресурс за поддържка на вътрешен граничен контрол с Румъния и Гърция (вместо с по-натоварената външна граница с Турция) и в същото време пропуска ползи. Изследванията сочат, че въвеждането на временен сухопътен граничен контрол за всички страни в Шенгенското пространство би довело до еднократни разходи в размер до 20 млрд. евро, както и 2 млрд. евро годишни оперативни разходи. Те са свързани с необходимостта от допълнително финансиране за функционирането на граничните пропускателни пунктове, негативното влияние върху търговията между държавите-членки, както и допълнителни административни разходи;
• ще бетонира двойния стандарт на членство в Шенген, което ще създаде проблеми с прилагането от страна на България на бъдещите системи на ЕС за сигурност и управление на външните граници.Шенгенското законодателство не е предвидено да функционира с два типа държави – пълноправни членки и такива, които са само с единия крак вътре.
2. Ролята на правителството
• Докладът може да бъде полезен инструмент в преговорите на правителството с други държави-членки.
Хронология
➢ 2008 г. - започва оценка за изпълнение на Шенгенските критерии в България;
➢ 2010 г. - държавите-членки в Съвета излизат с проекторешение за вдигане на вътрешния контрол по морски, въздушни и сухопътни граници;
➢ 8 юни 2011 г. - ЕП дава одобрение за проекторешението, което се очаква да бъде прието окончателно от държавите-членки след формалното потвърждение за готовността на страната;
➢ 9 юни 2011 г. - министрите на вътрешните работи на държавите-членки потвърждават изпълнението на всички критерии и поемат ангажимент България да стане пълноправен член на Шенген до септември 2011 г.;
➢ 22 септември 2011 г. - в резултат от липсата на консенсус между държавите-членки, Полша, като председател на Съвета, предлага компромисно решение за присъединяване на България първо с въздушни и морски граници, а на по-късен етап, чрез отделен законодателен акт, вдигане на контрола по сухопътните граници;
➢ 13 октомври 2011 г. - на пленарна сесия в ЕП се провежда дебат и е приета резолюция с призив решението да бъде взето незабавно;
➢ 26 октомври 2012 г. - на срещата на вътрешните министри на държавите-членки в Съвета до решение отново не се стига - в последващи заключения от срещи на вътрешните министри се отбелязва, че поетапното присъединяване е базата за всяко бъдещо решение за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство.
Развитие и инициативи в Европейския парламент през последната година
➢ декември 2017 г. - по инициатива на Сергей Станишев, Групата на социалистите организира специален дебат в пленарна зала и темата за членството на България и Румъния в Шенген беше върната на дневен ред в ЕП;
➢ февруари 2018 г. - по време на изслушване в рамките на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП за бъдещето на Шенген комисарят по миграция, вътрешни работи и гражданство Димитрис Аврамопулос, евродепутати и експерти изразяват категорична подкрепа за незабавното приемане на двете страни;
➢ май 2018 г. - ЕП приема резолюция за функционирането на Шенгенското пространство, с която отново се потвърждава позицията на евродепутатите в подкрепа за членството на България и Румъния;
➢ 9-ти юли 2018 г. - представяне на доклада за България и Румъния в Шенген с всички граници в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП;
➢ 5-ти ноември 2018 г. - приемане на доклада в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП с 36 гласа „за“ и 4 „против“.
