Последвайте ни в Google News Showcase
Германия е все по-изолирана в Европа. Причините за очерталата се ситуация са различни, но отчасти тя се дължи и на действията на канцлера Ангела Меркел, коментира националният ежедневник Die Welt.
Германското влияние в Европа се захранва преди всичко от икономическата мощ на страната, но в последно време това преимущество на Берлин не помага особено в Брюксел. Федералното правителство се справя трудно със задачата да контролира съдбата на Стария континент.
Германската асертивност в Европа е изправена пред провал. Причините за това са няколко. В общоевропейски план се наблюдава дистанция от политическия център. Резултатите от изборите са красноречиви: преди година гърците избраха кормилото на държавата да поеме лявата партия „Сириза“ начело с Алексис Ципрас като министър-председател.
Преди броени месеци по силата на гражданския вот Португалия също беше оглавена от ляво коалиционно правителство. И обратно към другия край на политическия спектър: финландците избраха за премиер Юха Сипиля, а през есента на 2015 г. управлението на Полша пое националистко правителство. Почти сигурно е, че испанският електорат ще сложи край на шанса на Мариано Рахой за още един мандат в Мадрид. Така че германският канцлер Ангела Меркел ще се окаже единствената от политическия център, която ще се оглавява голяма европейска страна.
Ситуацията за Меркел вероятно нямаше да бъде толкова тревожна, ако верният й съюзник в лицето на Брюксел, не даваше признаци за проява на собствена воля. Времето, в което Берлин дирижираше открито политиката на ЕС, отмина. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц създават все по-голям дискомфорт на правителството в Берлин.
Съюзниците, които германският канцлер си осигури с продължителни усилия през последните десетилетия, все по-често проявяват лоялността си към Брюксел, а не към Берлин.
Ерата на „Меркози“ отдавна отмина, и макар двустранните отношения между Ангела Меркел и Франсоа Оланд да са хармонични, германската съседка е достатъчно заета на случващото се в страната, за да се грижи за интересите на Берлин.
