Последвайте ни в Google News Showcase
В интервю за телевизионния канал TRT World турският президент Реджеп Ердоган заяви, че вижда много знаци за близкия край на Европейския съюз. Той дори пожела този край да се случи възможно най-скоро, за да може Турция да начертае собствената си посока, предава Канал 3.
"Годината е 1963, после 2018 – все още ни бавят. Няма такава жестокост. Страни, които в нито една област не могат да бъдат сравнявани с нас, са членове на ЕС. Изтъкват ни критериите от Копенхаген, ние сме ги изпълнили, но други, които изобщо не са се доближили до тях, сега са членове на ЕС.
В нашия процес повечето от страните не бяха членки, а аз присъствах на срещите на върха, говорил съм с френския президент Ширак, с германския канцлер Шрьодер. А когато на власт дойдоха Саркози и Меркел, лидерските срещи бяха премахнати. Отворихме и затворихме много глави, но не ни дадоха шанс да продължим и процесът спря. Тогава за какво говорим, какви преговори, кой да преговаря?“, каза Ердоган в ефир.
Според него по отношение на Турция няма никакви индикации, че вратата на ЕС е отворена, а се предлагат някакви по-специални условия. По време на последната сесия на ООН в Ню Йорк той е разговарял с редица европейски лидери и настоял да спрат взаимно да се уморяват.
"Ако ще ни приемате, приемете ни, ако не, кажете ни да вървим по пътя си и вие продължавайте по своя. Но те нямат умора. И на Меркел казах същото. Но те не смеят да кажат в прав текст, че не ни искат. А ние можем да предложим на ЕС много полезни неща“, посочи турският лидер.
Запитан може ли Турция да защити цялостта на ЕС, той заяви, че никога Анкара не си е поставяла за цел разкъсването на съюза.
"Колкото е по-силен ЕС, толкова и ние бихме били по-силни. Ние можем да допринесем твърде много, ЕС също може за страната ни. Ако се ползва тази логика, медиите ще публикуват чудесни заглавия. Ние обаче сме длъжни да приемем решението на нашите 81 милиона жители“, намекна президентът за възможен референдум по въпроса за членството в ЕС.
Според него народът му трябва да свиква с референдумите, тъй като има европейски държави, в които допитвания се провеждат по 2-3 пъти годишно, а новата система на управлението му предвиждала и това.
