ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След излизането на Великобритания от Европейския съюз, блокът ще загуби 12-15 млрд. евро от портфейла си, което ще наложи икономии в програмите, заяви еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер по време на дискусия „Бюджет за бъдещето на Европа“, предаде БГНЕС.
Той очерта плановете за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода от 2020 до 2025 г. и припомни, че освен за една година, Брюксел приема и дългосрочни 5-годишни стратегии. По думите му, в момента пред „джобните“ на европейската общност стоят две основни предизвикателства и това са Brexit и новите отговорности, свързани с мигрантската криза и защитата на границите.
Еврокомисарят изтъкна, че за да има налице ефективен план, трябва да има и ясна визия за бъдещето на Европа, включително и приемането на нови страни членки в ЕС, като Сърбия например. Той се застъпи за изграждането на обща правна рамка за финансиране за целия блок.
Както припомни Йотингер, Брюксел разполага с около 150 млрд. евро, които трябва да бъдат разпределени в консенсус. По думите му, приоритет остава селското стопанство, където правилата трябва да бъдат опростени в стремежа към политика на сближаване. Точно тази политика цели и изравняване на стандарта в европейските държави.
„Българският БВП на глава от населението трябва да нарасне осезаемо през следващите години, около 10-15 000 евро. В противен случай, това неравенство ще унищожи солидарността в ЕС. Затова кохезионните фондове са толкова важни. София инвестира 1% от своя БВП в ЕС, но тази инвестиция и се връща със стойността на 5-6%. За всяко вложено 1 евро, България получава 5-6“, обясни експертът.
Той посочи, че основен стълб на бюджетната политика на Брюксел ще бъдат научните изследвания и програмата „Хоризонт 2020“.
„В момента отделяме 2% от БВП на ЕС за научни изследвания и развойна дейност. Трябва да харчим поне по 3% по тези цели. От България също ще искаме повече", заяви Йотингер.
В същото време се работи и по земеделска стратегия. В нея акцент ще бъде улесняването и модернизирането на селскостопанските програми.
Гюнтер Йотингер оцени напредъка на България през последните 10 години след влизането в ЕС като положителен, но каза, че са необходими още много реформи за влизане в Еврозоната.
Според еврокомисаря, Европа е много добра в производството в редица сектори, но в това отношение значително изостава от страни като САЩ и Китай. По тази причина иновациите ще са приоритет, основно в дигиталните услуги.
