ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейският съюз губи заради сивата икономика ежегодно по 454 милиарда евро, или 8,6% от всички данъчни постъпления. Този показател варира от 4,5% в Австрия до 18,8% в България. Почти една трета от загубите са свързани със занижените показатели в отчетността на компаниите, разполагащи с много пари, а останалите – със заплащането на необявен труд.
По-рано през септември Еврокомисията публикува доклад, според който страните от ЕС през 2013 не са могли да подобрят положението със събирането на данъците и само от Данък добавена стойност не са успели да получат 168 милиарда евро. По тази причина европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси призова за борба с укриването на данъци.
„Това остава злободневен проблем, каза той. В развиващите се страни мащабите на сивата икономика са още по-големи и в някои от тях на нея се падат половината от работните места в неземеделския сектор, твърдят от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Международният валутен фонд хвърля вината за това върху корупцията и прекаленото регулиране, но отбелязва, че сивата икономика може да съдейства за бъдещия икономически растеж. Икономическата криза даде значителен тласък на борбата със сивата икономика, твърди Андреас Пратц, партньор в консултантската компания AT Kearney.
Различните страни са предприели стотици мерки срещу труда на черно през последните години. Но техният успех до голяма степен зависи не само от използването на тоягата, но и от моркова. Например, в Белгия успех има схемата, при която се дават субсидии за наемането на хора, работещи по домовете. Друга популярна мярка е тегленето на различни видове лотарии за плащане на данъци. Това се прилага в Португалия, Бразилия, Аржентина, Колумбия и дори Словакия. Все по-чести са ограниченията на паричните трансакции. В същото време страните със слабо разпространение на банкови карти могат да поощряват тяхното използване.
В Колумбия и Аржентина намалиха ДДС при покупките, извършвани с помощта на кредитни карти. Най-забележимо е намаляването на паричните трансакции в страните от Северна Европа, където те са се свили с 20%. В много страни използването на банкноти бързо расте, "Бенк ъф Ингланд" обяснява това с тяхната натрупване у хора, които не си плащат данъците. „Наличността едва ли ще изчезне в близко бъдеще“, правят извод от банката. Правителствата могат да извлекат голяма изгода, принуждавайки хората и компаниите да излязат на светло, но те нямат шанс да изкоренят напълно неплащането на данъци. / ----------- Ванеса Хоулдър, „Файненшъл таймс“.
