ЕС и Турция закриват балканския маршрут, схемата „едно към едно“ трябва да спре миграцията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Срещата на върха ЕС-Турция обяви края на балканския маршрут на мигрантите и възстановяване на Шенгенското споразумение.
Балканският маршрут на мигрантите към Европа „вече е закрит“, заяви председателят на Емвропейския съвет Доналд Туск на среднощна пресконференция сред края на маратонските преговори в Брюксел, започнали в ранния следобед в понеделник. Той подчерта че "това означава прекратяване на нелегалните потоци от бежанци по западния балкански маршрут“. Срещата съгласува 6 принципа на миграционно споразумение, което по замисъл, което трябва да спре нелегалната миграция в Евросъюза от Близкия и Средния изток през Балканите.
Според първия принцип Турция ще прибира всички връщаните от ЕС нелегални мигранти, както и всички нелегално проникнали в нея мигранти, но ще праща в ЕС бежанците, които имат законни основания да търсят убежище – вторият принцип. В замяна ЕС ще ускори преговори за визова либералция (третия принцип), ще ускори предоставянето й на обещаните по-рано 3 млрд евро плюс допълнителна помощ (принцип 4), ще ускори и преговорите за присъединяване (5). Шестият принцип е договореността на двете страни да работят заедно за подобряване на хуманитарното положение в Сирия.
На среднощна пресконфеленция след края на преговорния маратон, започнал в ранния следобед в понеделник, председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че борбата с миграционната криза ще се води по схемата „едно към едно“. Това означава, че за един върнат в Турция нелегален мигрант ЕС ще приема от Турция по един законен бежанец от Сирия. Това бе потвърдено и от турския премиер Ахмет Давутоглу.
"Ние потвърдихме нашата готовност да приемем обратно всички нелегални мигранти от Евросъюза, без оглед на тяхната националност, по схемата „едно към едно“ в замята на сирийските бежанци“, каза той. Отделно ЕС се съгласи да се предостави на Турция допълнителна помощ извън обещаните вече 3 млрд евро, но в заключителния документ не се уточнява каква ще е сумата. Анкара обаче иска още 3 млрд евро. Що се отнася до вече обещаната сума, ЕС пое анжагимента до края на март да осигури финансирането на първата група от конкретни проекти, което ще обхващат част от 3-те млрд евро.
Сътрудничеството с Турция за решаване на проблема с бежанците е приоритет за ЕС, каза германския канцлер Ангела Меркел също на пресконференция. Тя смята, че в интерес на ЕС е да развива стратегически отношения с Турция. "Мисля, че действаме правилно, когато, въпреки различията в мненията, влагаме всички сили за развитие на определени стратегически отношения с Турция, което е в интерес на ЕС от геополитическа гледна точка. ЕС отделно взе решение да окаже помощ на Гърция и за справяне с бежанците.
Тя ще получи значителна част от 700-те млн. евро, които Еврокомисията ще предостави на най-засегнатите от мигрантската криза страни-членки. „Финансовата помощ в една много сложна хуманитарна обстановка ще бъде предоставена в спешен порядък“, заяви Туск. Според него решението на закриването на балканския път е свързано с решението за оказване на спешна помощ на Гърция. Що се отнася до визовия проблем, турският премиер Ахмед Давутоглу заяви, че отмяната на визите на страните от ЕС за Турция ще стане факт до края на юни.
"До края на юни, в края на председателството на Холандия, ние ще приключим процеса по визова либерализация", заяви той. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер потвърди, че Брюксел и Анкара са се договорили за това, но подчерта, че това трябва да стане при съответните условия. "Ние се договорихме да ускорим процеса на визова либерализация, но това в никакъв случай не трябва да бъде в ущърб на фундаменталните принципи на Евросъюза", подчерта Юнкер. На свой ред президентът на Франция Франсоа Оланд каза, че за отмяната на визите между Турция и ЕС, Анкара трябва да изпълни 72 изисквания. "Отмяната на визите между ЕС и Турция може да стане, но за това трябва да бъдат изпълнени всички критерии - като цяло трябва да бъдат изпълнени 72 условия", отбеляза Оланд.
През декември миналата година ЕС и Турция се споразумяха да завършат процеса на визова либерализация до есента. Остават обаче редица въпроси за изясняване. Някои страни имат съмнения за законността на мигрантската договореност - може ли да бъдат връщани сирийски бежанци, искащи убежище. "Защо е необходимо да бъдат връщани сирийци в Турция, за да бъдат приемани отново след това?", се пита дипломат, участник в преговорния процес. Според него редица страни ще откажат да подкрепят такова неясно предложение. Унгарският премиер Виктор Орбан, който вече се обяви срещу плана за разпределяне в ЕС на бежанци, пристигнали в Гърция и Италия.
Той ясно заяви, че е против план, включващ прием на легални бежанци от Турция. Други дипломати обърнаха внимание на "цената, която трябва да бъде платена" - турските изисквания са за допълнителни 3 млрд. евро до 2018 г Освен това в эотговор на турските изисквания председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви на пресконференция, че „въпросът за присъединяването на Турция към ЕС трябва да бъде отделен от преговорите с Турция за миграционната криза”.
"Очевидно е, че има опит да се свърже с бежанската криза с процеса на присъединяване на Турция към ЕС, но съвършено ясно е, че трябва да отделим преговорите за присъединяване от кризата с миграцията”, подчерта той. Според него това са два абсолютно различни процеса, като единият от тях не трябва да бъде условие за другия.
„Присъединяването на Анкара към ЕС не следва да бъде условие за борбата срещу миграцията”, заяви Шулц. Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС започнаха през 2005 г., но в продължение на 10 години Анкара на практика не се е приближила до целта. През декември миналата година страните отвориха 15-та от 35 преговорни глави. В момента се водят преговори по 4 глави. Преговорите за присъединяване се натъкват на редица разногласия, като главното е позицията на Турция по кипърския въпрос.
