Последвайте ни в Google News Showcase
Новата Стратегия на Европейския съюз за Западните Балкани предвижда ясен план за присъединяването на страните от региона. И той ще бъде скъп, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung., цитиран от "Фокус". Ако страните-кандидати за членство положат необходимите усилия, някои от тях биха могли да бъдат допуснати до ЕС през 2025 г., като най-вероятно първите ще бъдат Сърбия и Черна гора.
„В подкрепа на плавния преход към членство адекватното финансиране е от съществено значение", се казва в документ от Брюксел. Ето защо Европейската комисия предлага т.нар. предприсъединителната помощ (ИПП) да бъде увеличена до 2020 г. Остава обаче неясно каква ще бъде сумата, която ще бъде отпусната за тази цел.
Към настоящия момент за периода 2018-2020 г. за страните от Западните Балкани са заделени 1,7 млрд. евро. В Стратегията се посочва, че само през настоящата година 1,07 млн. евро ще бъдат изразходвани, така че остава открит въпросът как ще бъде разпределена останалата част от сумата за следващите две години.
Дори без увеличение, регионът вече е погълнал милиарди от парите на европейските данъкоплатците. През периода на финансиране по ИПП I от 2007 до 2013 г. планираните средства възлизаха на около 4,1 млрд. евро. За ИПП II от 2014 г. до 2020 г. бяха планирани още 3,9 млрд. евро. Съществуват и транснационални програми, така че ЕК говори за близо девет милиарда евро, отпуснати за региона в периода 2007-2017 г.
Аргумент за увеличаването на средствата за Западните Балкани са големите суми, отпуснати за Турция като предприсъединителна помощ. За Анкара бяха планирани 4,8 млрд. евро през първия финансов период, а за втория - 4,5 млрд. евро. Задълбочен поглед показва обаче, че за Западните Балкани сумата е много по-голяма. В Турция живеят четири и половина пъти повече хора, а икономиката й е осем и половина пъти по-голяма от тази на страните от Западните Балкани (Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора).
