ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изследователски екип, ръководен от Вилхелм Хофман от Кьолнския университет е провел проучване върху моралните измерения на човешкото всекидневие, използвайки текстови съобщения, пише The New York Times. В проучването са се включили 1252 доброволци, които са отговаряли на SMS-и с въпроси за “добрите” и “лошите” случки, за които са чули, наблюдавали или преживели.
Участниците са получавали съобщения пет пъти дневно в продължение на три дена - един път на всеки няколко часа. Всяко съобщение е питало дали нещо добро или лошо се е случило и ако е така, какво е било, кой го е извършил и колко добро или лошо е било. Доброволците са връщали отговор в рамките на няколко минути.
“За мен това не беше досадно в сравнение с множеството други имейли и текстови съобщения, които получавам”, казва Евелин Бехар от Университета на Илионс в Чикаго, която е участвала в проучването. Отговаряйки “осъзнах по-ясно какво се случва около мен и станах по-самоосъзната”, допълва тя. Анкетираните са съобщавали средно за един морален случай дневно. Тези случки попадат в няколко основни категории, сред които “грижа/вреда”, “честност/нечестност” и “лоялност/нелоялност”.
Изследването е установило, че няма значителни разлики в моралното поведение или преценка между религиозните и нерелигиозните хора. Учените са намерили доказателства в подкрепа на теории, формирани в резултат на лабораторни експерименти. Според психолозите, например, доброто е “заразно” и тази теза намира поддръжка в резултатите от анкетата. Хората обект на добро дело са били 10 процента по-склонни да извършат на свой ред такова. От друга страна извършилите добра постъпка са били малко по-склонни да проявят грубост или пренебрежение по-късно на същия ден, смятайки, че имат “морално разрешение” да го направят.
