Етнолог: Бъдни вечер е един от най-почитаните семейни празници в Родопите
Последвайте ни в Google News Showcase
В Родопите първата кадена вечеря или Бъдни вечер и един от най-почитаните семейни празници. Това каза Ваня Йорданова, етнолог в РИМ „Стою Шишков” – Смолян, пише агенция "Фокус".
Той се нарича още Суха Коледа или Детешка Коледа. В него съществено място заемат обредите, които са свързани с домашния огън, с обредната трапеза и с коледуването на деца и ергени. Няколко дни преди тази вечер стопанинът на дома отсича дебело дърво, което трябва да поддържа буен огъня през цялата нощ и не бива да угасва.
Пепелта от горенето на това дърво не се изхвърля, защото според народните вярванията тя е лековита и с нея се стимулира плодовитостта на нивите и на овошките, а също с нея често се лекуват болни или урочасани животни. Обредната трапеза на Бъдни вечер в Средните Родопи се нарежда винаги върху чиста и нова кърпа, която се постила направо върху пода. Ястията, които се слагат на тази трапеза са постни, тъй като все още не е завършил коледния пост. Това са най-вече варен фасул, постни сърми, царевица или пшеница, подсладени със сусам орехи и едно специфично за нашия регион ястие, така наречения кешкек.
Йорданова допълни, че на трапезата се слагат още стафиди, чесън, орехи, сушени плодове. Неизменно на тази трапеза присъства и „коледицата”. Това е един меден съд, който е пълен със сурови зърнени храни и свещ, символ на изобилието в дома. Особено място на трапезата на Бъдни вечер заема обредният хляб, който се отличава с богатата си пластична украса, сред която преобладават кръгове, кръстове, пластични орнаменти, които символизират труда на селянина, на стопанина на къщата, както и типичните за Средните Родопи дървени печати от просфорник.
Специални хлябове за тази трапеза се приготвят и за даряване на коледарите. Те са под формата на кравайчета или на гевречета и се наричани „вит-превит кравай” или „коледарски колак”. Те са украсени с орехи, със сушени плодове или сребърни монети. В средата на тази бъднивечерска трапеза се слага и кесията на чорбаджията, за да се множат парите в дома през следващата година. Около трапезата се нарежда цялото семейство, а най-възрастната жена запалва свещ върху обредния хляб и прекадява всички ястия с тамян, поставен върху керемида или палешника на ралото.
Прекадяват се също така стаите, в които живее семейството, градината, обора, домашните животни и целия двор, като по този начин се цели да се пропъдят злите сили и демоните, които бродят през коледните нощи. След разчупването на обредния хляб и раздаването му от стопанина на всички членове на семейството, започва и същинската вечеря, по време на която никой не бива да става или да я напуска, за да не напусне плодородието в това семейство, допълни още Йорданова.
