Етнолог: Свети Трифон отказва да се отрече от християнството и загива като мъченик
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Свети Трифон отказва да се отрече от християнството и загива като мъченик. Това каза етнологът д-р Иглика Мишкова, във връзка с обичаите на празника Трифон Зарезан, пише агенция "Фокус". Тя припомни, че 14 февруари е свързан със Свети Трифон.
„Той е живял по времето на управлението на император Деций Траян, по чието нареждане е посечен с меч. Произхожда от Малоазийската провинция Фригия, която се смята за една от прародините на лозята и виното”, заяви д-р Мишкова. Тя обясни, че той си спечелва голяма слава като лечител, тъй като излекувал дъщерята на римския император Гордиан III.
„Наследникът му Деций Траян, който се оказва непримирим враг на християните, заповядва всички по-популярни последователи на християнството да бъдат изправени пред съд. Сред тях е самият Трифон, който се отказва да се отрече от вярата си и загива като мъченик”, поясни етнологът.
По думите ѝ, честването на християнския светец Трифон замества древните Дионисиеви празници, които добиват нов облик и се вписват в християнския празничен календар. Етнологът посочи, че паралелно с житието на светеца, у нас са разпространени изключително голя брой народни легенди. Д-р Мишкова разказа, че тръгнал свети Трифон един път да зареже лозето и срещнал свети Богородица. Тя била тръгнала да се сарандисва (всяка родилка на 40-тия ден след раждането трябва да отиде в храма, за да и бъде прочетена прочистваща молитва). Присмял й се свети Трифон: „Толкоз ли забравяш, света Богородице, че един ден по-рано отиваш да се сарандисваш?” А тя нищо не му отговорила. По пътя срещнала майка му. Казала ѝ да се върне вкъщи и вземе квас и сол, че синът ѝ си отрязал носа. Върнала се майка му, взела каквото ѝ казала света Богородица и отишла при сина си. Казала му, каквото ѝ казала света Богородица и той казал: „Как така да си отрежа носа! Аз не режа така, ами така”, като показал как, отрязал си носа, а майка му го наложила.
По отношение на това, че някои отбелязват празника на 1 февруари, а други на 14-ти, етнологът уточни, че това идва от календарната реформа през 1916 г., „Всеки го празнува според локални традиции. Това е празникът на виното, на лозята, на градинарите, както и на кръчмарите като хора, които си изкарват прехраната с винарския продукт”, каза още д-р Иглика Мишкова.
