Етнолог: Сурвакането е многовековна традиция, която ние българите сме успели да я запазим до днес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сурвакането е многовековна традиция и ние българите сме успели да я запазим и днес виждаме доколко тя придобива един по-широк мащаб и възраждане на този обичай да се изработва сурвачка и малките деца да поздравяват първо своите родители и семейството и после съседи и роднини с настъпването на Новата година и да пожелават живот и здраве. Това каза в интервю за „Фокус” етнологът Елена Водинчар.
Според нея по тази българска традиция се разбира доколко българската култура като цяло е древна и доколко тези елементи от традицията са стигнали до наши дни. „По традиция на този празник сурвакат ергени и момчета, но виждаме днес, че сурвакат и малки момиченца, което е една интерпретация в по-съвременен вариант на традицията. Обикновено момчетата и ергените изпълняват своя обичай, който препраща към инициация около Нова година и около Коледа, а момите и момичетата около Лазаровден, но днес виждаме, че и момиченца ходят със сурвачки и поздравяват с настъпването на Новата година”, каза още Водинчар. По думите ѝ, в общобългарската традиция има локални различия с определени характерни черти. Според Елена Водинчар дряновата пръчка, с която се отправя благословията към стопаните, се нарича „суровкарка”, което символизира суровата годината, „суровакарка” или „сурокница”, а в различни ловешки села, тя се нарича „шибалка”, защото се шиба с нея съгласно диалектното наименование. По думите ѝ, в различните райони има и особености при украсяването на сурвачката.
„Виждаме в редица пловдивски села, че тя е без украса, но задължително трябва да бъде дрянова пръчка с много пъпки по нея, в редица добруджански села тя е със скромна украса, обаче в западната част на страната, в Софийско, виждаме, че тя е много празнична, много шарена и пъстра, изпълнена с тази червено бяла гама. Виждаме бяла и червена вълна или прежда, също така гердани от пуканки, чесън, ошав и чушки”, добави Водинчар.
