ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Защо напоследък големите държави са толкова нетърпеливи да достигнат Луната? След като я игнорират цели 30 години. Дали става дума за чисто научен интерес и всеки иска да прави открития в астрофизиката? На какви находки се натъкват китайците в дълбините на нашия спътник? И защо Китай, САЩ, Русия, Индия и Европа внезапно отново проявяват такъв интерес към небесното тяло? Истината е, че Луната съдържа ценни ресурси, важни за високите технологии, които в близко бъдеще ще осигурят огромни икономически ползи.
Китайската сонда Chang'e-4 каца в кратера Фон Карман от обратната страна на Луната през януари 2019 г. Това е първото кацане на място, невидимо от Земята. Обратната страна не е “тъмната страна”, както много хора си мислят (светлината достига до нея по един и същи начин). Просто спътникът на Земята винаги е обърнат към нас с една и съща страна и какво се случва зад нея дълго време остава загадка.
Планирано е апаратурата да работи на Луната три месеца. Но вече 6 годинии упоритият китайски луноход продължава да пълзи през праха, да изпраща данни от различни слоеве и създава виртуално напречно сечение. Вместо да пробива физическа дупка, той сканира нашия спътник, достигайки дълбочина до 40 метра.
Пластова торта
Китайците са открили на Луната огромни находища на скъпоструващи редкоземни метали.
Когато учени от Китайската академия на науките дешифрират радарните данни, се появява любопитен факт. Лунната почва близо до кратера Фон Карман прилича на пластова торта. Горният слой (0-12 метра) е класически лунен реголит. Прах, прах и още прах. Лунната повърхност е незащитена от атмосфера, така че астероидите постоянно падат върху нея, вместо да изгарят във въздуха, както се случва на Земята. Скалите се превръщат в пясък, пясъкът в брашно - така се образува реголитът.
В средния слой (12-24 метра) радарът разкрива хаотична маса от камъни, големи отломки и гранулиран материал, изхвърлен от удари на астероиди.
Но голямата изненада за учените идва от дълбокия слой (24-40 метра), където радарът открива по-плътен материал, подобен на базалт - древна втвърдена лава. Базалтът обаче по принцип се намира по-дълбоко. Това означава, че ударният слой е много по-дебел, отколкото смятат учените до момента. Далечната страна на Луната е удряна от астероиди много повече и с по-голяма сила отколкото видимата страна.
На повърхността радарът открива интересна и необичайна скала, която не би трябвало да е там. Спектралният анализ разкрива, че около кратера Фон Карман са разпръснати парчета оливин-норит. Това е смес от минерали оливин, пироксен и плагиоклаз. Такива скали се образуват дълбоко - в долната кора или дори в горната мантия на Луната. И така, как са се озовали толкова близо до повърхността?
Кратерът Фон Карман е най-голямата и най-старата известна ударна структура в Слънчевата система - 2500 километра в диаметър и 13 километра дълбочина. Ударът, който го е създава, е толкова мощен, че пробива почти цялата лунна кора, издърпвайки материал от дълбините и така вътрешността на Луната внезапно се оказва на повърхността.
Икономически ползи
Китайската сонда открива на Луната изотопи на хелий, които са важни за термоядрената енергия. Хелият е скъп, но на Луната се среща в огромни количества. Това е рядък изотоп за енергията на бъдещето и струва около 30 000 долара за грам. Не липсват и редкоземни метали (неодим, диспрозий, тербий, итербий). Те се използват за създаване на свръхмощни магнити в смартфони, електрически превозни средства, вятърни турбини и медицинско оборудване. Развитието на високите технологии е невъзможно без тях. На Луната тези елементи се намират в концентрации 10-100 пъти по-високи, отколкото в земните находища.
Ако се изгради автоматизирана фабрика на Луната, каквито са плановете на китайците, тя би могла да бъде много ефективна. Сглобяването ще се извършва от роботи, а енергията ще е много евтина - слънчевите електроцентрали на Луната ще работят с огромна ефективност, защото няма какво да поглъща слънчевото излъчване, както е на Земята. На Луната може по-лесно да се изстрелват нови космически мисии, тъй като гравитацията е ниска и е нужна 15-20 пъти по-малко енергия, отколкото при изстрелване от Земята. А ако се изградят орбитални слънчеви електроцентрали, които ще предават енергия на Земята чрез микровълни. Електричеството, генерирано по този начин, може да бъде конкурентноспособно на земните енергийни източници.
Научна стойност
Китайците стартират такъв скъп, мащабен проект за нещо повече от научни открития. Това е едновременно демонстрация на сила и научно изследване. Мисията Chang'e-4 е пробен период преди голямата игра. Китай планира да построи Международна лунна изследователска станция (ILRS) заедно с Русия и други страни. Базата ще бъде на южния полюс на Луната, където има кратери на вечна сянка, пълни с лед. Водата е ракетно гориво, кислород и суровина за животоподдържане. Който контролира водата на Луната, контролира лунната икономика. Американците планират “човешко кацане” на нашия спътник за 2026 г. (въпреки че крайният срок е отложен). САЩ също се насочват към Южния полюс на Луната. И така започва космическа надпревара от ново поколение. Не е важно кой ще кацне пръв, а кой пръв ще построи постоянна база.
