Последвайте ни в Google News Showcase
Инфлацията на България е все още много над стойностите, които са необходими за влизането ни в еврозоната. Това каза бившият финансов министър Симеон Дянков пред "Фокус".
"Реалната дата, на която можем да влезем е през януари 2027 г. Ако се създаде бързо ново редовно правителство и то се напъне бързо да работи по тази тема - може и януари 2026 година, но януари 2025 година не беше никога възможно влизането ни. Това беше политическа дъвка", категоричен е Дянков.
Инфлационният критерий, според който инфлацията трябва да е най-много с 1.5 процентни пункта по-висока от тази в "най-добре представящите се страни" е много добър, подчерта бившият финансов министър.
"Този критерий е много добър. Той е най-важният за влизане в еврозоната, не просто за влизане, а за това нашите предприятия и производство да е конкурентоспособно. И връзката е следната - ако нашата инфлация е по-висока от средната за влизане в еврозоната или в случая критерият, който е "3-те страни с най-ниска инфлация" - ако нашата е по-висока и по някаква причина ни приемат, това означава, че с какъвто процент сме над тази инфлация, с такъв автоматично влизаме като неконкурентоспособни. Т.е. нашите цени на работна ръка, на материали - ще бъдат с такъв процент по-скъпи от тези в еврозоната. Този критерий е много добре измислен и по никакъв начин не трябва да си играем с него и да се опитваме да убеждаваме някой в Брюксел или във Франкфурт, че трябва да ни приемат без него. За радост - те няма да ни приемат без него. Просто трябва да си свършим работата", обясни Дянков.
Българите са разделени по темата за еврозоната. Около 60% искат да влезем бързо, а другите 40% се колебаят, коментира още той.
"Това зависи и от настроенията в някои партии, които са "против" влизането ни в еврозоната, но е факт, че целият български бизнес разбира, че влизането ни е полезно за тях. Много по-лесно ще се регламентират цените на износ и внос от ЕС, ще има повече туризъм за някои градове - по морето или Пловдив, където по принцип има повече туристи. Определено ще се засили икономиката с влизането и като цяло смятам, че това няма да е особена политическа дъвка. Така или иначе, който е следващ на власт в редовно правителство - ще се старае бързо да влезем", каза още бившият финансов министър.
"Нито БНБ, нито поредица финансови министри не обясниха какви са ползите от влизането ни в еврозоната", категоричен бе Дянков.
"Обясняват се част от страховете като например увеличаването на някои от цените на определени продукти, след като влезем в еврозоната. Това не е реално, едва ли ще стане. Плюсовете не се обясняват. Основните плюсове са два. Единият е свързан с активите, които българите имат. Става въпрос за земя, къщи, апартаменти - недвижимото имущество. Виждаме в други държави, които влизат в еврозоната, че цените се увеличават значително още първата година. Някъде между 20-30%, ако притежавате земеделски земи, къщи или апартаменти - тяхната цена/стойност се увеличава доста бързо, което от своя страна дава възможност с тези активи да се правят повече неща. Другият плюс е свързан с туризма. Става много по-лесно като сме част от еврозоната да се привличат туристи. Това трябва да се обяснява, а не само страховете", каза той.
"Всичко е въпрос на интереси, затова не се изтъкват позитивите. В БНБ доскоро бяха против влизането ни в еврозоната, защото и там цари едно опасение, че като влезем задачите на БНБ се намаляват с много. Те вече няма да управляват нашия паричен ресурс, той ще се управлява от Франкфурт, включително и инфлационният процес, така че те не бяха особено възторжени, особено предишното ръководство до миналата година, от влизането ни в еврозоната. Доскоро и вече бившият финансов министър Асен Василев, особено в предишното си превъплъщение като финансов министър в служебни правителства, в правителството "Петков", също не беше поддръжник на еврозоната. Сега някак си го видяхме в ново лице през последните месеци, но когато тези, които отговарят за влизането - те не са сигурни, тогава става една такава вяла кампания, която въобще я няма и заради това страховете на хората бяха основателни", обясни Симеон Дянков.
Още при първото служебно правителство, на което Асен Василев беше служебен министър, се развали инфлацията. Тази теза потвърди бившият финансов министър Симеон Дянков.
"Ако във времето се провери, кога ние за последно сме изпълнявали инфлационният критерий - това е било през септември 2021 г. Това е 2-3 месеца след падането на кабинета "Борисов 3" и първото от редицата служебни правителства - най-новото, когато Асен Василев беше за първи път финансов министър. Тогава се поде една такава политика уж в името на социалното благоденствие, на равенството, но рязко се повишиха много цени, дадоха се някои допълнителни социални помощи и главното - дадоха се големи субсидии на абсолютно незаслужаващи големи фирми тип "Лукойл", например. И тогава инфлацията хвръкна рязко нагоре и досега сме някъде около 2.5 процентни пункта над това, което трябва да сме", каза Дянков.
"Асен Василев определено бутна политиката. Това бе и причината и досега да не сме (бел. ред. в еврозоната). И затова напоследък като чуем, че това е част от дезинформация, от външни сили - просто ние, ако си бяхме изпълнили критерия - щяхме да сме в еврозоната. Не сме го направили. Да се хванем и да си го изпълним. Тук и за в бъдеще има един сериозен политически оттенък. Аз съм убеден, че ако успеем да организираме следващо редовно правителство сравнително бързо и не влезем в поредица от служебни правителства - това правителство има големия шанс да остане в историята като правителството, което е влязло и в еврозоната, и в окончателния Шенген. По този начин ще стане историческо правителство. Това за мен е допълнителен шанс и причина да се създаде редовно правителство", категоричен бе Симеон Дянков.
