ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дългото управление на кралица Елизабет II беше белязано от силното й чувство за дълг и решимостта й да посвети живота си на своя трон и на своя народ, пише в обзорната си статия след смъртта на британския монарх Би Би Си.
За мнозина тя се превърна в единственото постоянно присъствие в един бързо променящ се свят, когато британското влияние намаля, обществото се промени до неузнаваемост и ролята на самата монархия беше поставена под въпрос.
Успехът й в поддържането на монархията през такива бурни времена беше още по-забележителен, като се има предвид, че по времето на нейното раждане никой не можеше да предвиди, че тронът ще бъде нейната съдба.
Елизабет Александра Мери Уиндзор е родена на 21 април 1926 г. в къща точно до площад Бъркли в Лондон, първото дете на Албърт, херцог на Йорк, втори син на Джордж V, и неговата херцогиня, бившата лейди Елизабет Боус-Лайън.
Както Елизабет, така и сестра й Маргарет, която е родена през 1930 г., са получили образование вкъщи и са отгледани в любяща семейна атмосфера. Елизабет беше изключително близка както с баща си, така и с дядо си Джордж V.
На шестгодишна възраст Елизабет казала на своя инструктор по езда, че иска да стане „селска дама с много коне и кучета“.
Твърди се, че е показала забележително чувство за отговорност от много ранна възраст. Уинстън Чърчил, бъдещият министър-председател, беше цитиран да казва, че тя притежава "авторитетно излъчване, което е удивително за едно бебе".
Въпреки че не посещава училище, Елизабет се оказва умела в езиците и подробно изучава конституционната история.
Създадена е специална компания Girl Guides, 1st Buckingham Palace, за да може тя да общува с момичета на нейната възраст.
След смъртта на Джордж V през 1936 г. най-големият му син, известен като Дейвид, става Едуард VIII.
Изборът му на съпруга, два пъти разведената американка Уолис Симпсън, обаче беше оценен като неприемлив по политически и религиозни причини. В края на годината той абдикира.
Крал на Великобритания става Джордж VI. Неговата коронация даде на Елизабет представа за това, което я чакаше и по-късно.
На фона на нарастващото напрежение в Европа, новият крал, заедно със съпругата си, кралица Елизабет, се заеха да върнат общественото доверие в монархията. Техният пример не беше загубен за по-голямата им дъщеря.
През 1939 г. 13-годишната принцеса придружава краля и кралицата в Кралския военноморски колеж в Дартмут.
Заедно със сестра си Маргарет тя беше ескортирана от един от кадетите, нейният трети братовчед, принц Филип от Гърция.
Препятствия
Не се срещаха за първи път, но за първи път тя проявяваше интерес към него.
Принц Филип посетил кралските си роднини, когато бил в отпуск от флота, и до 1944 г., когато била на 18, Елизабет явно била влюбена в него. Тя държеше снимката му в стаята си и си разменяха писма.
Младата принцеса за кратко се присъединява към Помощната териториална служба (ATS) към края на войната, като се научава да шофира и обслужва камион. В деня на VE тя се присъедини към кралското семейство в Бъкингамския дворец, докато хиляди се събраха в The Mall, за да отпразнуват края на войната в Европа.
„Попитахме родителите ми дали можем да излезем и да видим сами“, спомня си тя по-късно. „Спомням си, че бяхме ужасени да не ни разпознаят. Спомням си опашки от непознати хора, които се хванаха за ръце и вървяха по Уайтхол, всички ние просто се носехме заедно с вълна от щастие и облекчение.“
След войната желанието й да се омъжи за принц Филип е изправено пред редица пречки.
Кралят не искаше да загуби дъщеря си, която обичаше, и Филип трябваше да преодолее предразсъдъците на една власт, която не можеше да приеме чуждестранния му произход.
Но желанията на двойката надделяват и на 20 ноември 1947 г. те се женят в Уестминстърското абатство.
Херцогът на Единбург, какъвто беше станал Филип, остана действащ морски офицер. За кратко командироване в Малта означава, че младата двойка може да се радва на относително нормален живот.
Първото им дете Чарлз се ражда през 1948 г., последвано от сестра Ан, която пристига през 1950 г.
Но кралят, претърпял значителен стрес по време на военните години, е неизлечимо болен от рак на белия дроб, причинен от тежко пушене през целия живот.
През януари 1952 г. Елизабет, тогава на 25 години, тръгва с Филип на задгранично турне. Кралят, въпреки медицинските съвети, отиде на летището, за да изпрати двойката. Това е последният път, когато Елизабет ще види баща си.
Елизабет научила за смъртта на краля, докато отсядала в игра в Кения, и новата кралица незабавно се върнала в Лондон.
„В известен смисъл не съм чиракувала“, спомня си тя по-късно. „Баща ми почина твърде млад, така че всичко беше много внезапно да поемеш и да си направиш най-добрата работа, на която можеш.“
Лична атака
Нейната коронация през юни 1953 г. беше излъчена по телевизията, въпреки съпротивата на министър-председателя Уинстън Чърчил и милиони се събраха пред телевизорите, много от тях за първи път, за да гледат как кралица Елизабет II полага клетва.
Тъй като Великобритания все още търпи следвоенни икономии, коментаторите видяха коронацията като зората на новата елизабетинска епоха.
Втората световна война ускори края на Британската империя и по времето, когато новата кралица тръгва на продължителна обиколка на Британската общност през ноември 1953 г., много бивши британски владения, включително Индия, са получили независимост.
Елизабет стана първият управляващ монарх, посетил Австралия и Нова Зеландия. Според данните, че три четвърти от австралийците са дошли да я видят лично.
През 50-те години на миналия век повече държави свалиха знамето на съюза и бившите колонии и доминиони сега се обединиха като доброволно семейство от нации.
Много политици смятаха, че новата Британска общност може да се превърне в противовес на новопоявилата се Европейска икономическа общност и до известна степен британската политика се обърна от континента.
Но спадът на британското влияние беше ускорен от Суецката криза през 1956 г., когато стана ясно, че на Британската общност липсва колективната воля да действа заедно по време на криза. Решението да се изпратят британски войски, за да се опитат да предотвратят заплахата от Египет да национализира Суецкия канал, завърши с позорно оттегляне и доведе до оставката на министър-председателя Антъни Идън.
Това въвлича кралицата в политическа криза. Консервативната партия нямаше механизъм за избор на нов лидер и след поредица от консултации кралицата покани Харолд Макмилън да състави ново правителство.
Кралицата също се оказва обект на лична атака от писателя лорд Алтринчам. В статия в списание той твърди, че дворът й е "твърде британски" и "висша класа" и я обвини, че не може да направи проста реч без писмен текст.
Неговите забележки предизвикаха фурор в пресата и лорд Алтринчам беше физически нападнат на улицата от член на Лигата на лоялистите на империята.
Въпреки това инцидентът показа, че британското общество и нагласите към монархията се променят бързо и старите уверености са поставени под въпрос.
От „монархията“ до „кралското семейство“
Насърчена от съпруга си кралицата започва да се адаптира към новия ред.
Практиката да се приемат дебютанти в двора е премахната и терминът "монархия" постепенно е заменен от "кралското семейство".
Кралицата отново беше в центъра на политически спор, когато през 1963 г. Харолд Макмилън се оттегли като министър-председател. Тъй като Консервативната партия все още не е създала система за избор на нов лидер, тя последва съвета му да назначи графа на Хоум на негово място.
Беше труден момент за кралицата. Отличителният белег на нейното управление е конституционната коректност и по-нататъшното отделяне на монархията от правителството на деня. Тя приемаше сериозно правата си да бъде информирана, да съветва и предупреждава, но не се стремеше да ги прекрачи.
Това трябваше да бъде последният път, когато тя ще бъде поставена в подобно положение. Консерваторите най-накрая премахнаха традицията, че новите партийни лидери просто се „появяват“ и беше въведена правилна система.
До края на 60-те години на миналия век Бъкингамският дворец реши, че трябва да предприеме положителна стъпка, за да покаже кралското семейство по далеч по-малко официален и по-достъпен начин.
Резултатът беше новаторски документален филм, Кралско семейство. На BBC беше позволено да заснеме семейство Уиндзор у дома. Имаше снимки на семейството на барбекю, украсяване на коледната елха, разходка с децата - все обикновени дейности, но невиждани досега.
Критиците твърдят, че филмът на Ричард Каустън унищожава мистиката на кралските особи, като ги показва като обикновени хора, включително сцени на херцога на Единбург, който пече наденички на барбекю в района на Балморал.
Но филмът отразяваше по-спокойното настроение на времето и направи много за възстановяване на обществената подкрепа за монархията.
До 1977 г. Сребърният юбилей се празнува с истински ентусиазъм на улични партита и церемонии в цялото кралство. Монархията изглеждаше сигурна в привързаността на публиката и голяма част от това се свеждаше до самата кралица.
Две години по-късно Великобритания имаше в лицето на Маргарет Тачър първата си жена министър-председател. Според слуховете, че отношенията между жената държавен глава и жената ръководител на правителството са били трудни.
Скандали и бедствия
Една трудна част беше предаността на кралицата към Британската общност, на която тя беше глава. Кралицата познаваше лидерите на Африка добре и беше съпричастна към тяхната кауза.
Съобщава се, че тя намира отношението и стила на конфронтация на Тачър за "озадачаващи", не на последно място по отношение на опозицията на министър-председателя срещу санкциите срещу апартейда в Южна Африка.
Година след година обществените задължения на кралицата продължават. След войната в Персийския залив през 1991 г. тя заминава за Съединените щати, за да стане първият британски монарх, който говори на съвместна сесия на Конгреса. Президентът Джордж Х. У. Буш каза, че тя е била „приятелка на свободата откакто се помним“.
Година по-късно обаче серия от скандали и бедствия започват да засягат кралското семейство.
Вторият син на кралицата, херцогът на Йорк, и съпругата му Сара се разделиха, докато бракът на принцеса Ан с Марк Филипс приключи с развод. Тогава принцът и принцесата на Уелс бяха разкрити като дълбоко нещастни и в крайна сметка се разделиха.
Годината завърши с огромен пожар в любимата резиденция на кралицата, замъка Уиндзор. Изглеждаше мрачно подходящ символ на кралска къща в беда. Това не беше подпомогнато от публичен спор дали данъкоплатецът или кралицата трябва да плати сметката за ремонта.
Кралицата описа 1992 г. като своя "annus horribilis" и в реч в Лондонското сити изглежда призна необходимостта от по-отворена монархия в замяна на по-малко враждебни медии.
„Никоя институция, град, монархия, каквото и да е, не трябва да очаква да бъде свободна от контрола на онези, които й дават своята лоялност и подкрепа, да не говорим за тези, които не го правят. Но всички ние сме част от една и съща тъкан на нашето национално общество и този контрол може да бъде също толкова ефективен, ако се прави с известна мекота, добро настроение и разбиране."
Институцията на монархията беше много в отбрана. Бъкингамският дворец беше отворен за посетители, за да събере пари за плащане на ремонта в Уиндзор и беше обявено, че кралицата и принцът на Уелс ще плащат данък върху приходите от инвестиции.
В чужбина надеждите за Британската общност, толкова високи в началото на нейното управление, не бяха изпълнени. Великобритания беше обърнала гръб на старите си партньори с нови договорености в Европа.
Кралицата все още виждаше стойност в Британската общност и беше дълбоко доволна, когато Южна Африка, където беше навършила пълнолетие, най-накрая отхвърли апартейда. Тя празнува с посещение през март 1995 г.
У дома кралицата се стреми да запази достойнството на монархията, докато общественият дебат за това дали институцията има бъдеще продължава.
Смъртта на Даяна, принцесата на Уелс
Докато Великобритания се бореше да намери нова съдба, тя се опита да остане успокояваща фигура и с внезапна усмивка можеше да озари един тържествен момент. Ролята, която ценеше най-вече, беше ролята на символ на нацията.
Монархията обаче беше разклатена и самата кралица привлече необичайни критики след смъртта на Даяна, принцесата на Уелс, в автомобилна катастрофа в Париж през август 1997 г.
Докато публиката се тълпеше около дворците в Лондон с подаръци на цветя, кралицата изглеждаше неохотна да осигури фокуса, който винаги се е опитвала да прави по време на велики национални моменти.
Много от нейните критици не успяха да разберат, че тя беше от поколение, което се отдръпна от почти истеричните прояви на публичен траур, които символизираха последиците от смъртта на принцесата.
Освен това тя чувстваше като грижовна баба и трябваше да утеши синовете на Даяна в уединението на семейния кръг.
В крайна сметка тя направи изявление на живо, като отдаде почит на снаха си и пое ангажимент, че монархията ще се адаптира.
Загуби и празненства
Смъртта на кралицата майка и принцеса Маргарет в годината на златния юбилей на кралицата, 2002 г., хвърли сянка върху националните чествания на нейното царуване.
Но въпреки това и повтарящия се дебат за бъдещето на монархията, милиони хора се напълниха в The Mall, пред Бъкингамския дворец, вечерта на юбилея.
През април 2006 г. хиляди доброжелатели се наредиха по улиците на Уиндзор, когато кралицата направи неофициална разходка на 80-ия си рожден ден.
А през ноември 2007 г. тя и принц Филип отпразнуваха 60 години брак с служба, посетена от 2000 души в Уестминстърското абатство.
Имаше още един щастлив повод през април 2011 г., когато кралицата присъства на сватбата на внука си Уилям, херцог на Кеймбридж, с Катрин Мидълтън.
През май същата година тя стана първият британски монарх, който направи официално посещение в Република Ирландия, събитие от голямо историческо значение.
В реч, която тя започна на ирландски, тя призова за търпение и помирение и се позова на „нещата, които бихме искали да бъдат направени по различен начин или изобщо да не бъдат направени“.
Референдум
Година по-късно, на посещение в Северна Ирландия като част от честванията на Диамантения юбилей, тя се ръкува с бившия командир на ИРА Мартин Макгинес.
Това беше трогателен момент за монарх, чийто много обичан братовчед, лорд Луис Маунтбатън, беше убит от бомба на ИРА през 1979 г.
Диамантеният юбилей изкара стотици хиляди хора по улиците и завърши с уикенд на празненства в Лондон.
Референдумът за независимост на Шотландия през септември 2014 г. беше време на изпитание за кралицата. Малцина бяха забравили нейната реч пред парламента през 1977 г., в която тя ясно изрази ангажимента си към Обединеното кралство.
„Причислявам кралете и кралиците на Англия и Шотландия, както и принцовете на Уелс сред моите предци и така мога лесно да разбера тези стремежи. Но не мога да забравя, че бях коронясана за кралица на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.“
В забележка към доброжелатели в Балморал в навечерието на референдума в Шотландия, която беше подслушана, тя каза, че се надява хората да помислят много внимателно за бъдещето.
След като резултатът от вота беше известен, нейното публично изявление подчерта облекчението, което тя почувства, че Съюзът все още е непокътнат, въпреки че призна, че политическият пейзаж се е променил.
„Сега, докато вървим напред, трябва да помним, че въпреки диапазона от мнения, които бяха изразени, ние имаме обща трайна любов към Шотландия, което е едно от нещата, които ни помагат да обединим всички ни.“
На 9 септември 2015 г. тя стана най-дълго управлявалият монарх в британската история, надминавайки управлението на своята пра-пра-баба кралица Виктория. В типичен стил тя отказа да вдига шум, като каза, че титлата "не е такава, към която някога съм се стремяла".
По-малко от година по-късно, през април 2016 г., тя отпразнува 90-ия си рожден ден.
Тя продължи с обществените си задължения, често сама след пенсионирането на херцога на Единбург през 2017 г.
Семейството продължаваше да изпитва напрежение - включително автомобилната катастрофа на съпруга й, недобре прецененото приятелство на херцога на Йорк с осъдения американски бизнесмен Джефри Епщайн и нарастващото разочарование на принц Хари от живота в кралското семейство.
Това бяха обезпокоителни моменти, ръководени от монарх, който демонстрира, че все още държи твърдо контрола. Също и смъртта на принц Филип през април 2021 г., в разгара на пандемията от коронавирус, и нейния платинен юбилей година по-късно.
Въпреки че монархията може да не е била толкова силна в края на управлението на кралицата, колкото в началото, тя е решена да продължи да заема място на обич и уважение в сърцата на британския народ.
