Последвайте ни в Google News Showcase
Нарцисите имат огромно его, смятат се за божества и използват всяка възможност, за да накарат собствената им значимост да изпъкне пред другите. Те се нуждаят от възхищението на другите по всяко време. Когато говорим за нарциси мислим за тях като за възрастни хора, като забравяме, че те са били оформени като такива още в детска възраст. Голяма „заслуга“ за това имат родителите, които чрез допусканите грешки във възпитанието всъщност отглеждат нарциси.
Нарцистичните разстройства на личността се разглеждат като патология от психолозите. За да ги осъзнаем трябва да сме наясно с детското развитие и това как родителските модели влияят върху детската психика, формиране на поведенчески модели, себеуважение, самооценка, начин на общуване с околните.
Елинор Грийнбърг, психолог, автор, лектор и консултант по нарцистични разстройства обяснява пред сайта yourtango.com, че определени отношения родител-дете в детска възраст могат да причинят нарцистично разстройство на личността в зряла възраст. Тя споделя три сценария, които се потапят дълбоко в механизмите, по които разстройството се заражда и развива, като след това се пренася в поведението на човек като възрастен.
Първи сценарий: Родителски ценности
В тази ситуация детето се отглежда от родители, които награждават само високите постижения. Всичко в семейството при такива хора е въпрос на конкуренция. Семейното мото е, че ако не бъдеш най-добрият, изобщо не се брои дали си правил усилия. Любовта на родителите също е под условия, а не безусловна, както би следвало да бъде. Тоест, детето бива хвалено и подкрепяно само ако участва в училищен отбор и постига успехи, ако играе в училищна пиеса и обере овациите. Само в тези случаи родителите обсипват детето с похвали. Ако то не успее в дадено начинание бива определено като пълно разочарование.
Децата в такива семейства не се чувстват стабилни и обичани. Те са под напрежение винаги да успяват да заслужат одобрението на родителите си и така се приучават, че могат да постигат целите си на всяка цена без значение кого ще наранят и дали методите им са честни, стига да получат заветното „браво“. Такива деца нарциси се чувстват като най-добрите. Те се мислят за успешни и превъзхождащи останалите. Често реално това не е така и другите деца избягват контакт с тях, защото биват обиждани.
Втори сценарий: Обезценяване на нарцистичен родител
В този сценарий има много доминиращ и обезценяващ родител, който винаги отлага всичко, свързано с детето. Такъв тип родители са раздразнителни, лесно се ядосват, имат нереалистично високи очаквания от детето.
Ако има две или повече деца, родителят винаги хвали едното, като обезценява останалите. „Добрият“ много бързо може да се превърне в „лошия“ брат или сестра. Никой в семейството не се чувства сигурен в себе си и в качествата си в такава среда. Децата се състезават помежду си, за да се харесат на нарцистичния родител и да го умиротворят.
Другият родител в такова семейство много често бива третиран като едно от децата. Той няма думата за нищо, бива критикуван публично и бива обезценяван. Доказването, че са специални и изключително талантливи се превръща в мисия за децата. Това се проявява през целия им живот, докато един вътрешен суров глас им нашепва и критикува всяка тяхна грешка.
Трети сценарий: Златното дете
Обикновено тези родители са прикрити нарциси, които не обичат да са в светлината на прожекторите. Вместо това те хвърлят цялата светлина върху детето си, като го хвалят непрекъснато колко е талантливо. Често детето наистина е талантливо и заслужава похвала, но тези родители го възхваляват като най-феноменалното дете на света измежду всички.
Детето се смущава от прекомерните похвали и се натоварва с ролята на перфектния човек във всяко отношение. С течение на времето пораства с нарцистично личностно разстройство, което изкривява преценката му за себе си и му пречи в изграждането на нормални социални връзки.
