Ето какви са рисковете за цените, бюджета и Еврозоната, ако политиците...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обявяват се бойкоти. Хората се притесняват от цените. Отчасти с право. От другата страна, се извършват неправомерни действия срещу Националния статистически институт (НСИ). Цените са високи – това е вярно, но това не е същото като инфлацията да е висока. Това обясни Атанас Пеканов – бивш вицепремиер по управление на европейските средства пред БНТ.
Според него хората гледат на процеса с бойкотите с недоверие.
Пеканов обясни, че въпреки това от подобно недоволство смисъл има. "Имаме търсене и предлагане. Потребителите също имат сила. Не казвам, че с това ще променят ценовите процеси, но ще покажат, че са недоволни. Не казвам, че ефектът ще е огромен, но това е начинът, по който гражданите показват недоволството си. Със сигурност регулаторите трябва да погледнат дали структурата на пазара гарантира пълна конкуренция, или прекалено много договорна мощ на супермаркетите", коментира още бившият вицепремиер.
"Инфлацията е различна за всекиго, всеки купува различни неща", посочи Пеканов.
По темата с членството на България в Еврозоната, той обясни, че никой насила не иска да ни натика там. "Ние вече сме се прикрепили към еврото с влизането ни във Валутния борд. Напротив, те ни казват, че не изпълняваме критериите. Имам притеснения и за инфлацията, и за дефицита."
Бюджет 2025 г. и какъв ще е дефицитът в него Пеканов определи като "златния въпрос" и коментира така: "Без да съм привърженик на балансирания бюджет, не искаш да имаш дефицит всяка година. Използваш го в годините на криза. Такава в България няма, за разлика от Австрия и Германия, които са в рецесия. Дефицитът в България трябва да бъде намален, държавата няма нужда от толкова висок дефицит."
Според него капиталовите разходи отново няма да бъдат изпълнени, а това е тревожно.
В контекста на държавния бюджет капиталовите разходи са разходите на правителството за придобиване, изграждане или подобрение на дълготрайни активи, които се използват за обществени нужди. Тези разходи имат дългосрочна стойност и допринасят за икономическия растеж и развитието на инфраструктурата. Примери за такива са изграждане и ремонт на пътища, мостове, жп линии, летища, изграждане на ВЕЦ, АЕЦ, слънчеви или вятърни паркове, инвестиции в системи за водоснабдяване, канализация и електроснабдяване и др.
"От заложени 10-15 милиарда лева вероятно ще "направим" 4-5 милиарда. Не инвестираме в разгръщането на икономиката. Разходите отиват в социалната сфера. Не че съм противник на това, но не може да бъде политика, която да продължава до безкрайност", обясни Атанас Пеканов.
