ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Търсенето на извънземен живот все повече се насочва към световете с океани в Слънчевата система и има нови доказателства, че луната на Юпитер – Европа трябва да бъде първото място. Според нови модели, подземните океани на Европа биха могли да поддържат живот.
Екипът на НАСА, стоящ зад това изследване, е изчислил, че процеси като радиоактивен разпад или приливни сили биха могли да генерират достатъчно топлина, за да може да се получи течна вода на ледената луна, на която повърхностните температури никога не надвишават около -140 градуса по Целзий.
Резултатите бяха представени на конференцията Голдшмид и тепърва предстои проверка, но те са само най-новите в дългата редица от улики, които сочат Европа като възможно място за живот.
Не сме много сигурни каква форма може да приеме извънземният живот, ако успеем да го намерим, но океанските светове като луните на Сатурн – Европа и Енцелад са от голям интерес за учените. Под плътните ледени обвивки се очаква да има течни океани – открити са струи водна пара, изтичащи и от двете.
Това дава надежда, че луните могат да са дом на живот, близък до екосистемите около хидротермалните отвори тук на Земята. В студените, тъмни дълбочини на океана вулканичните отвори вкарват топлина във водите около тях. Там животът е изграден върху химически синтез, използвайки химическа енергия, а не слънчева енергия за производство на храна. НАСА ще започне мисия към Европа през 2024 г., учените работят, за да разберат как тази мисия може да търси признаци за живот – и колко е вероятно да ги открие. Основната цел на проучванията на планетарните учени на НАСА е намиране откъде може да дойде водата. Изследването предполага, че тя е свързана с минерали, които са били разградени от топлината на радиоактивния разпад, приливни взаимодействия с Юпитер или комбинация от двете.
“Успяхме да моделираме състава и физичните свойства на ядрото, силикатния слой и океана”, обясни Мелуани Дасвани, учен от НАСА. „Установихме, че различните минерали губят вода и летливи вещества на различни дълбочини и температури. Ние добавихме тези летливи вещества, за които се смята, че са изгубени в ядрото, и установихме, че те съответстват на прогнозираната маса на океана в момента, което означава, че те вероятно присъстват в океана.”
На базата на по-ранни изследвания знаем, че Европа е доста солена, което води до надежди, че нейните океани са доста подобни на тези на Земята. Симулацията на изследователите също моделира състава на океана на Европа с течение на времето и установи, че той вероятно е бил леко киселинен, както може би е бил на Земята, с високи концентрации на въглероден диоксид, сулфат и калций.
“Всъщност се смяташе, че този океан все още може да бъде доста серен, но нашите симулации, съчетани с данни от космическия телескоп Хъбъл, показващи хлорид на повърхността на Европа, предполагат, че водата най-вероятно е станала богата на хлориди”, каза Мелуани Дасвани. “С други думи, неговият състав е по-скоро като този на океаните на Земята. Вярваме, че този океан може да бъде доста подходящ за живот.”
Следващата стъпка ще бъде проучване дали са вероятни някои от другите условия за живот. Изпускането на стълбове пара на повърхността на Европа показва, че Луната е геологично активна, танцът й с Юпитер и луните Йо и Ганимед причинява вътрешни напрежения, които биха могли да поддържат океана течен.
Все още не знаем дали Европа е вулканично активна, способна да произвежда хидротермални отвори, около които се струпва дълбоководния живот тук на Земята. Ако е така, тази дейност би могла да допринесе за химическата еволюция на океана на Европа.
„Нашите модели ни карат да мислим, че океаните на други луни, като съседът на Европа Ганимед и луната Титан на Сатурн, също може да са се образували от подобни процеси. Все пак трябва да разберем няколко точки, като например как течностите преминават през скалистата вътрешност на Европа.”
