ЕЦБ настоява "лоша банка" в еврозоната да чисти проблемните заеми, ЕК е против
Последвайте ни в Google News Showcase
Официални лица от Европейската централна банка са провели разговори на високо ниво със свои колеги от ЕС в Брюксел за създаването на т.нар. "лоша банка" в еврозоната, чрез която да бъде изчистен токсичен дълг за милиарди евро от балансите на европейските кредитни институции, съобщава "Файненшъл таймс", цитиран от БНР.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
За този план за справяне с дълговете, останали в сила от финансовата криза през 2008 г., настояват висши представители служители на ЕЦБ, които се опасяват, че пандемията от коронавирус ще предизвика нов ръст в необслужваните заеми (NPL), което от своя страна рискува да запуши капацитета за отпускане на кредити от банките в този критичен момент.
"Файненшъл таймс" обаче допълва, че идеята се е сблъскала с твърдо противопоставяне от Европейската комисия, като нейните служители не са склонни да изоставят правилата на ЕС, изискващи държавна помощ за банките, само след процес на тяхното оздравяване, който налага да бъдат понесени загуби от страна на техните акционери и притежатели на облигации.
"Поуката от предишната финансова кризата е, че можете да се отървете бързо от необслужваните заеми само чрез създаване на "лоша банка", заяви пред "Файненшъл таймс" Янис Стурнарас, управител на Централната банка на Гърция и член на съвета на управителни съвет на ЕЦБ. "Това може да бъде европейска или национална "лоша банка". Но това трябва да се случи бързо", допълни той.
Гръцките банки имат най-високото ниво на банкова свръхзадлъжнялост в еврозоната, като необслужваните заеми на банките представляват 35% от общия им кредитен портфейл - наследството от дълговата криза между 2010 и 2015 г., което изпрати страната на ръба да напусне единния валутен съюз.
В рамките на четири години те намалиха лошите си дългове с около 40% под силния натиск на ЕЦБ. Но плановете на големите четири гръцки банки да продадат свои необслужвани кредити за над 32 млрд. евро - почти половината от общата сума в страната - вероятно ще бъдат нарушени от коронавирусната криза. Според Стурнарас най-добрият начин за бързото коригиране на финансовите им баланси беше чрез създаването на т.нар. "лоша банка".
Според информацията на "Файненшъл таймс" длъжностните лица на ЕЦБ също така са провели разговори с отдела за финансова стабилност и капиталови пазари на Европейската комисия.
Висши служители на ЕС обаче са отхвърлили идеята на ЕЦБ за създаване на "лоша банка" с аргумента, че има по-добри начини за справяне с "токсичните" заеми, но са отказали да дадат допълнителни подробности.
Разговорите по този въпрос на високо ниво бяха в ранен стадий и преждевременни, заявиха източници на финансово издание, запознати директно с темата. Те обаче не изключват възможността за възобновяването им на по-късен етап от вирусната пандемия.
Андреа Енрия, председател на надзорния съвет на ЕЦБ, предложи идеята за "лоша банка" в ЕС в началото на 2017 г., докато той все още беше шеф на Европейският банков орган. Идеята му беше блокирана от европейските служители в Брюксел, като те се позовава на въведените правила за държавна помощ за закъсалите банки, но той се опитва да възобнови този свой план, посочиха източниците на "Файненшъл таймс".
На този етап от ЕЦБ отказаха коментар на предоставената от финансово издание информация.
Общият размер на необслужваните заеми в 121-те най-големи банки в еврозоната почти се намали наполовина за последните четири години и достигна 506 милиарда евро, или 3,2% от техните кредитни портфейли в края на миналата година. Но при гръцките, кипърските, португалските и италианските банки този процент е все още над 6 на сто.
През март ЕК прие временно облекчаване на правилата за държавна помощ и обеща милиарди евро под формата на спешни мерки на европейските правителства. Брюксел също така финализира планове заедно с държавите членки, които да позволят на страните да влагат собствен капитал директно в компании в затруднение, дори ако в замяна на това на тези фирми няма да им бъде разрешено да изплащат дивиденти или бонуси, когато получават държавна помощ.
Привържениците на идеята за "лоша банка" се надяват да я направят приемлива съгласно правилата за държавна помощ, като предлагат токсичните заеми да се продават на пазара след определен период от време, за да могат самите кредитори да възстановят загубите.
Испания, Ирландия и Германия въведоха подкрепени от държавата лоши дългове след финансовата криза през 2008 г., за да се справят с рязкото увеличаване на токсичния банков дълг.
Но оттогава насам ЕС въведе Директива за възстановяване и преструктуриране на банките, която не позволява на правителствата да създават "лоши банки", освен като част от официален процес на банково преструктуриране.
