ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейската централна банка ще направи така, че да запази лесният достъп на граждани и фирми до банкови кредити. Така ще бъде осигурено нужното финансиране за всички в настоящата криза. Това стана ясно от думите на Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, на Форума на ЕЦБ за централното банкиране във Франкфурт на Майн. Тук представяме речта на Кристин Лагард със съкращения:
“Най-голямата промяна, пред която са изправени централните банки днес, може да се окаже самата пандемия. Както каза Джон Кенет Галбрайт, „врагът на конвенционалната мъдрост не са идеите, а маршът на събитията“. А събитията, които виждаме днес, са важни.
Коронавирусът (COVID-19) доведе до изключително необичайна рецесия и вероятно ще доведе до подобно нестабилно възстановяване. Днес бих искала да говоря за това как паричната политика на ЕЦБ реагира на тази уникална среда и как най-добре можем да допринесем за подкрепа на икономиката напред.
Умишленото спиране на икономиката, предизвикано от пандемията COVID-19, доведе до изключително необичайна рецесия. Най-важното е, че тя е проникнала в сектори, които обикновено са по-малко чувствителни към икономическия цикъл. При редовна рецесия производството и строителството обикновено са по-силно засегнати от цикличния спад, докато услугите са по-устойчиви. Но по време на затвдарянето на икономиките през пролетта видяхме обратното.
Да сравним нашия опит през първата половина на тази година с първите шест месеца след фалита на „Лемън Брадърс“. След „Лемън“, производството допринесе 2,8 процентни пункта за рецесията, а услугите - 1,7 процентни пункта. Но тази година загубата беше 9,8 процентни пункта за услугите и много по-малко, 3,2 процентни пункта, за производството.
Това има три важни последици.
Първо, изследванията показват, че възстановяването от ръководена от услуги рецесия е по-бавно, отколкото от трайна рецесия, водена от стоки, тъй като услугите създават по-малко задържано търсене от потребителските стоки. Например, хората едва ли ще вземат двойно повече почивки в чужбина догодина, за да компенсират липсата на чуждестранни пътувания през тази година.
Второ, тъй като услугите са по-трудоемки, рецесиите, ръководени от услуги, имат огромен ефект върху работните места. Пет милиона души в еврозоната загубиха работата си през първата половина на тази година. Почти половината от тях са работили в търговията на дребно и едро, настаняване и хранителни услуги и транспорт, въпреки че тези дейности представляват по-малко от една пета от икономиката. За шестте месеца след „Лемън“ най-силно засегнатият сектор - индустрията - претърпя само 900 000 загуби на работни места.
И трето, тези загуби на работни места нараняват неравномерно социално-икономическите групи. През първата половина на 2020 г. работната сила се сви с почти 7% за хората с ниски умения - които обикновено също имат по-ниски доходи, докато тя намаля с 5,4% за тези със средни умения и нарасна с 3,3% за тези с високи умения. Това е двойна загуба на нискоквалифицирани работни места спрямо това, което видяхме през шестте месеца след “Леман“.
В допълнение към социалното си въздействие загубите на работни места за хора с по-ниски доходи представляват особена заплаха за икономиката, тъй като около половината от тези в долната част на скалата на доходите се сблъскват с ликвидни ограничения и поради това консумират повече от доходите си.
Докато схемите за задържане на работа играха ключова роля за смекчаване на тези рискове, те не биха могли да ги премахнат изцяло. Въпреки че много работници бързо се върнаха към редовната си работа, след като ограниченията бяха премахнати, голям брой хора, загубили работата си през пролетта, напуснаха работната сила и спряха да търсят работа, като 3,2 милиона работници бяха класифицирани като „обезкуражени“. Това е толкова различно от периода след “Леман”, когато спадът на заетостта беше съчетан с нарастване на безработицата.
А младите хора са особено засегнати, виждайки непропорционални съкращения и забавено навлизане на пазара на труда. Изследванията установяват, че това може да има различни дълготрайни ефекти, включително по-ниски доходи от десет до петнадесет години по-късно и по-лоши бъдещи здравни условия.
Така че от самото начало тази необичайна рецесия крие изключително високи рискове. Ето защо се изисква изключителен политически отговор. И това, което определи този политически отговор, по-специално в Европа, е комбинацията от политики.
Научавайки уроците от последното десетилетие, беше постигнат нов консенсус, че съставът на политиките има значение за преодоляване на кризата. Повече от всякога макроикономическите, надзорните и регулаторните органи са се сближили и са направили усилията си взаимно по-мощни.
Политически отговори на пандемията
Има два основни начина, по които сме адаптирали политиката на ЕЦБ към пандемията: чрез проектирането на нашите инструменти и чрез предаването на нашата парична политика.
На първо място, ние отговорихме на уникалните характеристики на рецесията, като разработихме набор от инструменти, специално съобразени с естеството на шока, включително рекалибриране на нашите целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO), разширяване на допустимото обезпечение и стартиране на нова проглама от 1,35 трилиона евро за спешни покупки (PEPP). По-специално PEPP има двойната функция да стабилизира финансовите пазари и да допринася за облекчаване на цялостната позиция на паричната политика, като по този начин помага за компенсиране на въздействието на пандемията върху инфлацията.
Функцията за стабилизиране на PEPP се осигурява от нейната гъвкавост, която е от решаващо значение предвид непредсказуемия ход на пандемията и нейното неравномерно въздействие върху икономиките. В този контекст гъвкавостта на PEPP ни позволява да реагираме целенасочено. Това беше ключово за обръщане на затягането на условията за финансиране, което видяхме в първите дни на кризата.
Успоредно с това, PEPP ни дава възможност да се противопоставим на пандемичния шок за инфлацията, която беше силно повлияна от специфичните характеристики на тази рецесия. Не само че инфлацията е паднала в отрицателна територия, но вече виждаме, че инфлацията на услугите, която обикновено е по-стабилната част от индекса на цените, пада до исторически минимум.
Но PEPP, заедно с другите мерки, които предприехме през тази година, предостави решаваща подкрепа на инфлацията и предотврати много по-голям дефлация. А въздействието на програмата се усилва от взаимодействието с други политики. Например, комбинираният ефект от паричните и надзорни мерки на ЕЦБ се оценява като спестил повече от един милион работни места.
В същото време естеството на пандемията влияе и върху предаването на паричната политика до крайните потребители. Обикновено облекчаването на условията за финансиране засилва търсенето, като насърчава фирмите да взимат заеми и инвестират, а домакинствата да харчат бъдещи доходи и да консумират повече.
Но когато лихвените проценти вече са ниски и частното търсене е ограничено - какъвто е случаят днес - прехвърлянето от условията на финансиране към частните разходи може да бъде отслабено. Това е особено вярно, когато фирмите и домакинствата са изправени пред много високи нива на несигурност, което води до по-високи предпазни спестявания и отложени инвестиции. При тези обстоятелства е от решаващо значение паричната политика да осигури благоприятни условия за финансиране на цялата икономика: както частния, така и публичния сектор. Всъщност това са моментите, когато фискалната политика има най-голямо въздействие, поне по две причини.
Първо, фискалната политика може да реагира по-целенасочено на частите от икономиката, засегнати от здравните ограничения. Изследванията показват, че макар паричната политика да може да увеличи общата активност в тази среда, тя не може да подкрепи конкретните сектори. Фискалните политики, от друга страна, могат директно да реагират там, където е най-необходима помощ.
Видяхме ефикасността на такова насочване на подкрепата в еврозоната през тази година. Проучването на потребителските очаквания на ЕЦБ показва, че домакинствата с по-ниски доходи са забелязали по-голямо намаляване на работното време, но също така са получили по-висок дял от държавната подкрепа. В резултат на това, докато изплатените заплати на наетите лица паднаха с повече от 7% през второто тримесечие, разполагаемият доход на домакинствата спадна само с 3%, тъй като държавните трансфери компенсираха загубата на доход.
Второ, фискалната политика може да наруши динамиката на „парадокса на пестеливостта“ в частния сектор, когато е налице несигурност. Публичните разходи представляват около 50% от общите разходи в еврозоната и следователно могат да действат като средство за координация на останалите 50%. Нашето проучване на потребителите демонстрира това: хората, които считат правителствената подкрепа за по-адекватна, показват по-малко предпазливо поведение. И по този начин, като прави по-оптимистични икономическите перспективи за фирмите и домакинствата, фискалната политика може да помогне за предаване на паричната политика към чрез частния сектор.
Рискът от нестабилно възстановяване
За съжаление икономическото възстановяване от пандемията може да бъде неравномерно. Виждаме силно възраждане на вируса. Въпреки че последните новини за ваксината изглеждат обнадеждаващи, все още можем да се сблъскаме с повтарящи се цикли на ускоряване на разпространението на вируса и затягане на ограниченията, докато не се постигне широко разпространен имунитет.
Така че възстановяването може да не е линейно, а по-скоро нестабилно, стоп-старт и зависи от темпото на въвеждане на ваксината.
Услугите вече демонстрираха тенденция на спад преди последния кръг от ограничения. И докато производството досега остава относително еластично, съществува риск възстановяването в производството също да се забави след изчерпване на изоставанията в поръчките и промишленото производство стане по-добре съобразено с търсенето.
В тази ситуация ключовото предизвикателство пред политиците ще бъде да преодолеят празнината, докато ваксинацията не бъде направена и възстановяването изгради своя инерция. Силата на възстановяването през третото тримесечие предполага, че първоначалният политически отговор е бил ефективен и капацитетът на икономиката да се възстанови все още е налице. Но ще е необходимо много внимателно управление на политиката, за да се гарантира, че това ще остане така.
Преди всичко трябва да гарантираме, че този изключителен спад ще остане точно такъв - изключителен - и няма да се превърне в по-конвенционална рецесия, която се храни от себе си. Дори тази втора вълна на вируса да се окаже по-малко интензивна от първата, тя представлява не по-малка опасност за икономиката.
По-специално, ако обществеността вече не вижда пандемията като еднократно събитие, бихме могли да видим по-трайни промени в поведението, отколкото по време на първата вълна. Домакинствата могат да станат по-страхливи за бъдещето и да увеличат предпазните си спестявания. Фирмите, които до този момент са оцелели чрез увеличаване на заемите, биха могли да решат, че запазването на дейността вече няма бизнес смисъл. Това може да предизвика „мултипликатор“, при който закриването на предприятия, изправени пред здравни ограничения, намалява търсенето на допълнителни бизнеси, което от своя страна кара тези фирми да намалят продукцията си.
Ако това се случи, рецесията може да проникне през икономиката в сектори, които не са пряко засегнати от пандемията - и потенциално да предизвика обратна връзка между реалната икономика и финансовия сектор. Банките могат да започнат да затягат кредитните стандарти с убеждението, че кредитоспособността на предприятията се влошава, което води до по-малко желание или способност на фирмите да заемат средства и забавяне на кредитния растеж. Проучването на ЕЦБ за банково кредитиране вече сигнализира за възможно затягане през следващите месеци. Също така виждаме индикации, че малките и средните фирми очакват достъпа им до финансиране да се влоши.
Следователно непрекъснатият, мощен и целенасочен политически отговор е от жизненоважно значение за защитата на икономиката, поне докато отмине спешната ситуация в здравеопазването. Притесненията относно „зомбирането“ на фирми са погрешни, особено ако ваксината вече е на лице. Не забравяйте, че блокировките са неикономически шок, който засяга безразборно фирмите. Политиките, които защитават жизнеспособния бизнес, докато дейността не се нормализира, ще помогнат на нашия производствен капацитет, а не ще му навредят.
Правилният микс от политики е от съществено значение.
Фискалната политика трябва да остане в центъра на усилията за стабилизация - проектобюджетните планове предполагат, че фискалната подкрепа през следващата година ще бъде значителна и до голяма степен подобна на тази година, а пакетът от следващо поколение на ЕС трябва да започне да функционира незабавно. Надзорните органи работят, за да гарантират, че банките могат да продължат да подпомагат за възстановяването, като ги подготвят за потенциално влошаване на качеството на активите. И структурните политики трябва да бъдат засилени, за да може политическата подкрепа да съпътства широкообхватните промени, които пандемията ще донесе, като ускорено разпространение на цифровизацията и подновен фокус върху проблемите на климата.
Перспективите за паричната политика
Ясно е, че отрицателните рискове за икономиката са се увеличили. Сега въздействието на пандемията вероятно ще продължи да влияе върху икономическата активност и през 2021 г. Освен това слабостта на търсенето и икономическото отслабване тежат върху инфлацията, която се очаква да остане на отрицателна територия по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Поради това е необходима постоянна политическа подкрепа за постигане на целта ни за инфлацията. Но трябва да помислим и как най-добре да предоставим тази подкрепа.
Необичайният характер на рецесията и нестабилността на възстановяването правят прогнозите за инфлацията по-трудни, отколкото в нормални времена. Промените в потребителските кошници, причинени от ограниченията от страна на предлагането, създават значителен шум в данните за инфлацията. А характерът на стоп-старта на възстановяването означава, че краткосрочният път на инфлацията е заобиколен от значителна несигурност.
При тези условия е жизненоважно паричната политика да подкрепя динамиката на инфлацията, като подкрепя търсенето. За тази цел най-добрият принос на паричната политика може да бъде осигуряването на благоприятни условия за финансиране на цялата икономика. Тук са важни две съображения.
Първо, докато фискалната политика е активна в подкрепа на икономиката, паричната политика трябва да сведе до минимум евентуалните „изтласквания“, които биха могли да създадат отрицателно разпространение за домакинствата и фирмите. В противен случай нарастващите фискални интервенции могат да окажат натиск нагоре върху пазарните лихвени проценти и да изтласкат частните инвеститори, с вреден ефект върху частното търсене.
Второ, паричната политика трябва да продължи да подкрепя банковия сектор, за да осигури предаването на политиката и да предотврати появата на неблагоприятни обратни връзки. Фирмите все още са зависими от нови кредитни потоци. А онези, които досега са взели големи заеми, се нуждаят от сигурност, че рефинансирането ще остане на разположение при атрактивни условия, за да се избегне прекомерното намаляване на задлъжнялостта.
С други думи, когато се мисли за благоприятни условия за финансиране, от значение е не само нивото на условията за финансиране, но и продължителността на политическата подкрепа. Всички сектори на икономиката трябва да имат увереност, че условията за финансиране ще останат изключително благоприятни толкова дълго, колкото е необходимо - особено след като икономическото въздействие на пандемията сега ще се разшири и през следващата година.
Банковите лихвени проценти в момента са близки до историческите си минимуми: около 1,5% за корпорациите и 1,4% за ипотеките. А нашите предварителни насоки относно нашите програми за закупуване на активи и лихвените проценти осигуряват яснота по бъдещото движение на лихвените проценти.
Но е важно да се гарантира, че условията за финансиране остават благоприятни. Ето защо Управителният съвет обяви миналия месец, че ще калибрираме инструментите си, както е подходящо, за да отговорим на разгръщащата се ситуация. Съветът е единодушен в ангажимента си да гарантира, че условията за финансиране остават благоприятни за подпомагане на икономическата активност и за противодействие на отрицателното въздействие на пандемията върху прогнозирания инфлационен път.
През следващите седмици ще имаме повече информация, на която да основаваме решението си за това прекалибриране, включително повече доказателства за успеха на новите мерки за блокиране на икономиките за ограничаване на вируса, нов набор от макроикономически прогнози и повече яснота относно фискалните планове и перспективи за въвеждане на ваксини.
Докато всички опции са на масата, PEPP и TLTRO са доказали своята ефективност в настоящата среда и могат да бъдат динамично коригирани, за да реагират на начина, по който еволюира пандемията. Следователно те вероятно ще останат основните инструменти за коригиране на нашата парична политика.
Позволете ми да завърша.
Пандемията доведе до необичайна рецесия и вероятно ще доведе до нестабилно възстановяване. Всички области на политиката в Европа реагираха бързо и решително. Европейският политически микс доказа, че когато различните власти работят заедно - в рамките на съответните им мандати - страните могат успешно да поемат пандемичния шок.
Втората вълна на COVID-19 крие нови предизвикателства и рискове, но планът за управлението му е същият. ЕЦБ беше там за първата вълна и ние ще бъдем там за втората вълна. Ние сме и продължаваме да сме изцяло ангажирани да подкрепяме хората в Европа.
В изпълнение на нашия мандат ще продължим да предоставяме условията за финансиране, необходими за защита на икономиката от въздействието на пандемията. Това е предпоставката за стабилизиране на съвкупното търсене и осигуряване на връщането на инфлацията към нашата цел”.
