Жалкият край на единствения войнолюбив парламент в историята на България - дори кучето заряза депутатите на изпроводяк
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-немощният парламент в историята на България вече е минало. И слава на Бога.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Отиде си така безславно, както дойде. А в историята ще остане не само като най-безпомощният, но и като единственият войнолюбив парламент.
Танцът на куц крак започна още от първия ден, когато депутатите с клизма едва успяха да си изберат председател. А след това пък се караха като на пазара дали да канят руския посланик Елеонора Митрофанова на тържественото си събрание. Цар Симеон II успя да отстрами българската дипломация като покани първия дипломат на Москва в дома си, в двореца "Врана". Прие посланика на страната, под чието ръководство му бе взета властта и държавата. Урок по дипломация за всички случайно озовали се в парламента люде.
Парламентът през целия си жалък живот се превърна в предизборен клуб. Когато искаха с нещо популистко да се харесат на избирателите си, депутатите работеха до среднощ. За други неща, които касаят битието на българина, не им остана време. Но най-важното, което всъщност обсъждаха, беше войната в Украйна и оръжието за нея. Сякаш това беше най-важният проблем. А може би да - за депутатите, които искат да се харесат на големите батковци.
И цялата тази история в момент, когато дори САЩ отказаха да предоставят изтребители на Украйна. Канцлерът на Германия Олаф Шолц и президентът на Франция Еманюел Макрон обявиха, че няма да прекъснат да говорят с Москва. Но нашите хора сложиха на гол тумбак чифте пищови и се бутнаха между шамарите на големите сили. Това е работа против българския, но и против украинския народ. Ние губим заради опасността от въвличане в чужда война. А украинците - от самото разпалване на конфликта с наливането на бензин в огъня чрез предаването на все повече оръжие.
Украинците са от една кръвна група с руснаците и затова са готови за родината си да се бият до последно, в състояние са - и едните, и другите, да живеят бедно, да няма какво да ядат, но не и да се оставят чужда сила да ги ръководи. Друг въпрос е управляващата върхушка на Украйна, която няма нищо общо с народа си.
Нашите депутати не разбраха това. Те предпочетоха да се плъзгат по модния излъскан европът. По който, както се видя, най-големите сили вече не желаят да вървят.
Какво ще стане след 2 април? Ами, май нищо няма да се промени. Играчите са едни и същи. Няма как някой да ни спусне с парашут нови. Явно цялата партийна, така самонаричаща се "лидерска", върхушка трябва да се смени. Но от раз не става. Някой ден може и да стане. Но кога ще дойде той - все някога...
Тези дори кучето, което ги посрещна в първия им ден, не ги изпрати.
