Жална й майка на България с жалки "интелектуални титани" като Евгений Михайлов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма шанс за България - това си мисля, откакто прочетох гнусния донос на Евгений Михайлов срещу Ирина Бокова. Този режисьор наистина много добре през годините защитава занаята си, макар и с обратен знак - режисира виртуозно театъра на компроматите. Явно това си може човекът. Ако не беше скандалът с "танковата реплика" на Петър Младенов, кой щеше да знае за съществуването на този "голям демократ"?!
"АКО БЪЛГАРИЯ РОДИ ГЕНИЙ, ТО ТОВА ЩЕ БЪДЕ ГЕНИЯТ НА ЗАВИСТТА" - казал го е още преди век класикът ни Елин Пелин. Как не успяхме да мръднем поне на сантиметър за толкова години?! Дори напротив, можем да добавим към "гения на завистта" само още две думи - на злобата и простотията. Един наш съвременник и също писател - Иван Кулеков пък казва, че си имаме вода и земя, и затова си правим кал.
Тъжно, много тъжно.
В момент, в който България, има шанс да се прочуе с добро - една българка получава възможност да заеме много висок пост в световна организация като ООН, се появява донос от някакво си Движение "22 септември". И то е разпратено до всички авторитетни световни организации. Гнус ме е да го цитирам. Който иска да знае какво пишат в него авторите му, да чете. Евгений Михайлов го е пуснал гордо навсякъде и се е подписал още по-гордо.
Ето затова няма да ни уважават никъде по света - как да стане, като ние самите не се уважаваме? Затова и нобелов лауреат няма да имаме. Защото сме зли и черногледи. Ами заслушайте се по телевизиите и радиата, зачетете коментарите по форумите и социалните мрежи - и ми кажете дали има една хубава дума за някого. Няма, уважаеми. Защо?! Не ми се иска да правя предположение, че ще оскверня само още повече българското име. Просто злобата се превърна в наш национален спорт. Това е!
