Желю Желев пред ПИК: Плевнелиев трябва да е пич и да отговори на нападките

Президентът има право да критикува кабинета, нужни са избори до края на годината

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Желю Желев е държавен глава на Република България в периода 1990-1997 г. Активен дисидент преди демократичните промени, през декември 1989 г. той става председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили и като такъв влиза като депутат в VII Велико народно събрание (ВНС). На 1 август 1990 г. е назначен за председател-президент на Република България от ВНС. През януари 1992 г. Желев става и първият демократично избран президент на страната след свободни избори. Роден е на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Доктор е на философските науки.

Агенция ПИК се обърна към д-р Желев с въпроси, свързани с актуалната политическа обстановка, протестите срещу властта, възможните позиции на настоящия държавен глава Росен Плевнелиев по касаещи президентската институция и лично него теми и сценариите за развитие на ситуацията в държавата занапред.

Интервю на Лъчезар Лисицов

- Д-р Желев, коментатори сравняват политическата обстановка в момента с тази през 90-те години. Редна ли е такава аналогия според Вас?

- Не бих казал. По начало всяка аналогия е рискована, особено в исторически план, когато събитията отстоят на десетилетия разстояние едно от друго.

- В момента обаче пак виждаме едно голямо разделение на нацията. Това до какво ще доведе?

- При демокрацията винаги може да има разделение и своеобразно разцепление, ако мога така да го нарека. Има бедни, има и богати, има управляващи, има и управлявани. Редица такива противоположности могат да се посочат, но това, което е характерно за сегашната обстановка в последния период от февруари насам, когато бяха първите протести, е доста високият градус на политическото напрежение. Имаше моменти, когато можеше да се стигне и до открит сблъсък, до физическа разправа и обяснения. Слава Богу, до това не се стигна, защото всички вече бяха уморени от противоречията, от проблемите, които продължаваха да не бъдат решени толкова дълго време. Става дума за причините, които предизвикаха протестите – монополите. Това всъщност сближи позициите на много голяма част от хората, които така или иначе бяха засегнати от едни и същи събития и процеси, след които са разгърна протестът.

- За февруарските протести ли говорите?

- Не само за тях, но и за тези впоследствие. Но има и доста нечистоплътна работа в цялата история. Купуването на гласове и на присъствие. Разочароващо е, защото това е пародия на демокрация, щом могат да се купуват политически действия и да се ходи на митинг за пари. Възниква въпросът – истинска ли ни е демокрацията или тя е парадна – само на външен вид.

- Вие смятате, че има платени протестиращи ли?

- Ами то много пъти го доказваха.

- Президентът Плевнелиев получава атаки от медиите около властта, но той предпочита да не отговаря. Това правилна стратегия ли е според Вас?

- Той трябва да отговаря, от собствен опит мога да го кажа. Когато не се отговаря, една част от хората, особено тези, които не познават политиката и нейните механизми, си казват: „Ааа, той щом не отговаря, значи е гузен, мълчи и се спотайва”. Така че той трябва да излезе и да отговори на обвиненията спокойно и аргументирано. Аз даже казвам по повод исканията за импийчмънт, че президентът трябва да бъде пич в най-добрия смисъл на думата, не вулгарния, за да го уважават хората. Както Бил Клинтън – от колко посоки го атакуваха за импийчмънт, но не стана. Той се държа много категорично и твърдо.

- Като бивш президент какво препоръчвате на народа? Трябва ли хората да протестират? Какво следва да се направи?

- Трябва да се правят избори. Преди това обаче наистина трябва да се направят изборните книжа перфектно, така че да изключват възможността за фалшификации, за груби манипулации. Това е също много важно. В демокрацията по-силен аргумент от изборите няма.   

- Кога ги виждате изборите? Изборният кодекс може да се бави и две години с оправданието, че са нужни големи промени, особено ако се въведе машинно гласуване.

- Някои казват, че изборните книжа до месец ще бъдат готови.

- Т.е. кога трябва да са изборите?

- До края на годината ще може да бъдат проведени.

- Очаквате ли през септември протестите да се възобновят с голяма сила?

- Ако се стигне пак до влошаване на икономическото, финансовото, социалното състояние на страната, тогава може отново да има силни вълни на обществено недоволство. Естествено, пак ще излязат много хора на улицата, за да протестират.

- До септември обаче няма как толкова бързо да се влоши положението. Може би това ще се случи зимата.

- Навлизаме в сферата на гаданията и няма как да се говори категорично. Има неизвестни.

- Сега има спор на кого трябва да е подчинена Националната служба за охрана (НСО).

- Категорично на президента.

- Защо?

- Всички тези домогвания започнаха още от първия ден на нашата демокрация. Искаше се още тогава НСО да мине към Министерския съвет. Аргументът винаги е бил, че сме парламентарна република, само че нали заради това има разделение на властите. Парламентът има легитимност колкото президента, защото за държавния глава гласуват милиони хора. За мен гласуваха 2 725 000 души. Един народен представител го избират няколко десетки хиляди. Властите взаимно се контролират и се допълват. И не става въпрос само за легитимността. Президентът има най-дълъг мандат – пет години. Парламентът има мандат максимум четири години, а той може да се смени и за месеци. По мое време се смениха седем или осем правителства и три парламента. Въпросът е в управлението да има приемственост, да има и взаимен контрол и допълване. По Конституция президентът е обединител на нацията и той има право да се обръща директно към народа. Включително и да критикува правителството.

- Т.е. Плевнелиев не бива да бъде нападан за това, че критикува кабинета?

- Разбира се, че не. Президентът е друга власт. Затова и ние направихме така, че в назначенията и уволненията на хора от управленската система да участват правителството, президентът и парламентът.