ЖЕСТОК СКАНДАЛ! Оли Груева хвърли бомба - Дончев укрил информация за далаверите на Боршош! Бившият директор на НДК управлявал с чадър, за едно представление пръснал 450 бона
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шокиращи разкрития за далаверите в НДК продължават да изплуват. Поредната бомба хвърля Оли Груева, която е назначена през 2014 година за втори изпълнителен директор на двореца от принципал - Министерство на културата в лицето на министър Вежди Рашидов, и е определена за член на борда.
„Още с идването си в НДК Мирослав Боршош вкара усещането за недоверие и нежелание да работи в екип с когото и да е и ни го заяви право в очите. Разбрахме се аз да отговарям за нещата, от които разбирам – менажиране на култура, а той - за по-крупните дейности в НДК. Работата някак си потръгна. Първите месеци не сме имали проблеми”, спомня си Груева пред „Епицентър”.
По онова време в сметките на НДК е имало налично в сметките си 6 млн. лв. и отделно 3 млн. лв. в депозити. Много скоро обаче финансите започнали да се топят в разточителни проекти от под ръководството на бившият директор Мирослав Боршош. Груева подчертава, че одобрява част от тях, но не и да се правят на веднъж, като допълва, че за голяма част от решенията е държана в неведение, тъй като Боршош бил забранил достъп до всякаква информация, но пък тя подписвала електронните плащания и добивала предствава какви пари излизат от сметките на НДК. Един от счетоводството също изразил своите притеснения, че се харчат прекалено големи суми, а милионите се топят твърде бързо.
„Проектът „Квартет“ излезе на държавата 450 000 лв., което означаваше, че при една запълняемост на залата и средни билети от 20 лв. трябваше да има поне 9 -10 пълни представления, за да се изплати. Но това не се случи. Имаше първо представление с покани и билети – премиера с много шум, второто бе на пуснати завеси и прикрити първи и втори балкон с рехава посещаемост. Третото и четвъртото представление паднаха. А само наемът за необходимата техниката на ден бе около 50 000 лв. За реклама бяха похарчени около 90 000 лв.! Независимо, че представленията падаха, на участниците се изплатиха огромни хонорари, които надвишаваха стойността на процедура по обществена поръчка – само на режисьора Явор Гърдев бяха изплатени 30 000 лева хонорар за спектакъла „Квартет”!
450 000 лв е огромна сума! Това е бюджетът на няколко провинциални театъра. Това беше първото фрапантно нещо, което ме притесни”, споделя още Груева.
По повод обичания от Боршош театър „Азарян”, тя си спомня, че за визуалната концепция на театъра е бил изплатен хонорар от 74 хиляди лв. на Тороманов. Още 41 728 лв. за били дадени на Яна Борисова, поканена за художествен ръководител на театралното звено, която пък напуснала много бързо и без обяснения.
Големи суми били дадени и на Теди Москов за „Улицата”, като договорите се изготвяли при пълна тайна, без обсъждане на борда, а хонорарите се определяли еднолично от Боршош. „Разходите на „Улицата“ не бяха толкова големи - около 250 000 лв. Изиграха се две представления в София и едно в Пловдив, платено от община Пловдив.”
Театралните пространства се откривали само за имидж с по една постановка, след което дейността им замирала. „Обявяваха се обществени поръчки без осигурено финансиране, което е нарушение. Имаше и сключени договори за създаването на тези нови театри, за които нямаше финансиране към настоящия момент. Пример: техниката в зала „Азарян“ бе доставена, но не бе платена. В залата нямаше столове, ремонтът се „претупа” поради липса на средства и в крайна сметка началната амбициозна концепция не бе изпълнена. Обществената поръчка за зала „Азарян“ бе за 1,5 млн. лв. и не бе изпълнена. Но хонорарите са изплатени”, допълва още Груева.
По отношение на така рекламирания от Боршош клуб „Перото”, тя заявява, че работи на абсолютна загуба. „В него на щат са назначени 12 души, като само разходите им за заплати не могат да се покрият”, казва още бивишата колежка на Боршош.
Той пък не се посвенил да посегне и на персонала в билетния център, като подменил всички служители и сложил на работа всички свои работници от фирмата му продажба на билети, която имаше преди време.
„Кадрови назначения. За първата година от своето управление Боршош промени структурата на НДК. От 240 работещи служители той ги увеличи до 400, а фонд „Работна заплата“ нарастна със 100 000 лева. Уволни близо 80 души – кадри, които познават дейността на НДК, и назначи хора с дублиращи функции. Към края на декември 2015 г. пиар отделът на НДК наброяваше 8 души, Протоколът - 6, още 4 бяха фотографите, Продуцентският център – имаше 13 служители, като не се знаеше кой какво работи”.
Груева разказва и за пиара на Боршош, като си спомня, как жената, която е трябвало да отговаря за доброто представяне на НДК, всъщност е четкала единствено имиджа на шефа, а задачата й била да произвежда ежедневно „лъскави” новини за Боршош, като са се плащали луди пари в избрани медии.
Бившият директор не е имал и конкуреция в Борда, тъй като той е диктувал протокола и се записвало това, което той прецени. „Практика бе да се оформят решения на борда със задна дата. Всички договори се сключваха от изпълнителният директор при пълна непрозрачност. Стаята ми беше до неговата, бях втори изпълнителен директор, но научавах всичко пост фактум – от медии или от колеги. Това се отнасяше за всички членове на борда. Многократно се опитвах да говоря с г-н Боршош за промяна на тази политика, но винаги без резултат.
Така за по-малко от една година се натрупаха повече от 3 милиона лева неоснователни и необезпечени харчове. Това ми направи ужасно впечатление, стресира ме страхотно и аз се почувствах длъжна да сезирам принципала”, разкрива още Груева.
Тогава тя поискала среща с Рашидов. „Той ни извика заедно с председателя на борда Валентин Кръстев при главния секретар и разпореди да свикаме бърз борд (след три дни), да поискаме писмено обяснение от изпълнителния директор и да го освободим, като аз да поема управлението на НДК, което е търговско дружество. Много творци на културата забравят това, когато разказват какъв прекрасен културтрегер е Боршош, че НДК се самоиздържа и винаги се е самоиздържал.
Незнайно как, Боршош бе узнал за нашата среща при министър Рашидов и светкавично инициира смяна на принципала - в рамките на тези три дни, в отсъствието на Вежди Рашидов, НДК бе отнет от Министерство на културата и даден на министър Томислав Дончев”, спомня си още тя.
Не по-малко е скандален и разговорът, който Боршош е провел с Груева след това в неговия кабинет. Ето какво цитира Груева:
- Боршош: Много съжалявам, пиленце, но принципалът е сменен. Знам всичко и ти предлагам да си подадеш оставката.
- Аз: Нямам причина да си подавам оставката, нищо не съм направила.
- Ти си нелоялна към мен!
- Лоялна съм към работодателя и принципала - този, който ме е назначил, както и теб. Ние сме от едно място.
- Не, аз съм от друго!
Последва признание за моите страхотни качества на професоналист и уговорка, че ще продължим да работим заедно.
Беше ясно, че съм „на шейната“.
Два месеца по късно, през ноември 2015-а, Груева била съкратена. Махайки я от Борда, Боршош оставил НДК в ръцете на трима души: юрист, художник и... в своите. „Никой нямаше на практика представа от нормален културен мениджмънт, ако не се броят неговите фамозни, скъпоструващи на държавата проекти, които в крайна сметка фалираха Двореца. Опитах да се обърна към новия принципал - чувствах се онеправдана, но и дълбоко убедена, че нещата, които се вършат, са нередни, и ще свършат зле.
С Томислав Дончев успях да се срещна на забележителната дата 8 декември 2015 г., беше много любезен, на срещата присъстваше неговият съветник и началник на кабинета. С мен по собствено желание дойде и техническият директор на НДК Александър Бабинов – той е на работа и в момента, за да изкаже своето възмущение от обществените поръчки, техниката, която ще се закупува и т.н.”
Вече съкратената Груева останала в кабинета на Дончев около час, като той давал вид на човек, който за първи научава шокиращите факти около управлението на НДК. Тя му предала 8 страници писмена информация с конкретните факти, които разказва днес.
„Заявих, че НДК се управлява авторитарно, лошо, финансово неизгодно, че уронва престижа на инситуцията, и на принципала, който допуска това да се случи. В писмото отбелязвам, че ние поехме НДК с 9 милиона, а само след една година в сметките му имаше 500 000 и по депозитите – много малко. Ръстът на приходите бе паднал с 30%. Г-н Бабинов също се намесваше с конкретни факти, беше много развълнуван. Разказахме всичко от първо лице и г-н Дончев каза накрая, че ни моли всичко това да бъде написано като информация и да бъде изпратено заедно с финансови справки, които аз имах тайно със съдействието на колеги от счетоводството”.
Груева изпълнила заръката на вицепремиера, завела цялата документация в Министерски съвет, копие изпратила и в Министерството на финансите до Владислав Горанов, приложила информацията и до двата профсъюза в НДК, КТ „Подкрепа” и КСНСБ, което било подписано от ръководството на синдикатите и 300 души от състава на НДК.
Всичко това се разиграва в края на 2015 година, а в края на февруари 2016 година е получила писмо, с което се разпорежда на Агенция за държавна финансова инспекция да направи проверка, това е било наредено от Горанов. Резултат обаче нямало. Имало е специално проучване за разходите на спектаклите „Квартет” и „Улицата”, но видим резулатат отново няма.
Груева си спомня как Слави Бинев е отправил въпрос в парламента точно по тези въпроси, а Дончев е изчел от трибуната писмо, което според нея е дадено на вицепремиера от Боршош. В отговора на Дончев, се казвало, че в НДК няма никакви проблеми и според нея това било повече от съмнително, тъй като Дончев не казал нито дума от наученото и представено официално от нея.
„След което на 14 март 2017 г.получих по пощата второ писмо от същата Агенция, в което изведнъж се казва, че при извършената проверка е установено нарушение на закона за обществени поръчки. Значи, първо преди две години нищо не откриваш, а сега се открива. Това е много любопитно. Подчертавам - по времето, когато аз бях втори изпълнителен дирекор на НДК всички решения за Двореца се взимаха еднолично от г-н Боршош. Имал ли е чадър или не, не мога да кажа, но най-вероятно има нещо, иначе не би трябвало, когато има такива явни нарушения на когото и да е, да не се взимат съответните санкции”, казва още Оли Груева.
