Отечеството ни потъва като тесла в кладенец
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Жорж Ганчев, чието рождено име е Георги Петрушев, е роден на 29 август 1939 г. в Пловдив. Учи в Спортната академия в България при Ференц Магяр. В началото на 60-те години емигрира в чужбина. През 1973-1988 г. се изявява като режисьор, сценарист, гост-лектор в Американската академия за драматични изкуства, продуцент в киното и театъра на Англия и САЩ.
В българския политически живот се включва активно след 10 ноември 1989 г. Председател е на Българския бизнес блок (БББ) от неговото създаване на 24 ноември 1990 г.
Участва в изборите за президент през януари 1992 г. и получава 17% от гласовете, което го нарежда на трето място сред кандидатите на първия тур.
Депутат в 37-ото и 38-ото НС. Председател на парламентарната група на Бизнесблока (1995-2001). Оглавявал Комисията за радио, телевизия и съобщения.
Кандидатира се за президент в кампанията 1996 г.
След разцепването на Бизнесблока през 2001 г. оглавява нова политическа формация - Политически блок на Жорж Ганчев. Участва в първия тур на президентските избори през ноември 2001 г. и спечелва 3,38% от гласовете (95 759 гласа).
- Г-н Ганчев, вие вече три пъти сте участвали в надпреварата за поста държавен глава. Какво ви мотивира да го направите за четвърти път?
- Мотивиран съм единствено защото искам да съм полезен на народа си. Всеки го знае това. България потъва като тесла в кладенец.
- Какво ще предложите като алтернатива на поведението на президента Плевнелиев?
- Мога да предложа извънредно много. Всички мушмули, които след 1989 г. са президенти на България, са подставени лица. Елементарно. Желю ходеше за гъби с Андрей Луканов и го хванахме три недели поред. Покланяше се като паж на Ричард Ран – оня, пирата, с черната превръзка на лявото око. Да не говорим за шефа на учкома и шеф на ДКМС – Петьо Стоянов, треторазредния бракоразводен адвокат. Сега слуга на Клинтън – толкова години вече лиже подметките на семейството. Да не говорим за Георги Седефчов Параванов, на когото му дадох четири процента, за да стане президент, докато лежах във Военна болница с двойна бронхопневмония. И той излъга и народа ни, излъга и мен, всички. Прави точно обратното. Какво да обяснявам повече.
- Искате ваш подгласник да е генерал Шивиков, не ви ли притеснява, че срещу него се водят дела за злоупотреба със служебното положение като командир на бригадата в Карлово?
- Да, генерал Шивиков беше кандидат за мой вицепрезидент. Направиха го на дармадан за нула време. И за някакви кокошкарски истории даже го вкараха в съда. Онзи ден ми се оплака. Вика: „Над мен са летели снаряди и куршуми в Ирак, след това в Афганистан, 850 души специални сили и командоси са били на мое подчинение. А сега да дойда тук и да ме оплюят за някакви якенца, които вместо да ги зарежа в Афганистан, съм ги докарал тук за един сирашки дом”. За какво говорим тук изобщо?! Така гадните тупаници на гадните тъпанари от задкулисието веднага се стоварват върху мен. Под обстрел съм. А когато си под обстрел, ти интуитивно знаеш, че всеки тъпанар, всяка мутра, всеки бивш бодигард, и всеки случаен прелиствач на документи в петокласно МВР управление, изведнъж станал бос и като Цецо, Мецо там... Те са малки калинки. Те са злобни. Аз съм личност от друг калибър.
Цялото интервю и още интересни материали четете на Retro.bg
