Днес ви каня да се позабавляваме малко с вестникарските безумия. За интелигентния човек съвременният български вестник е едно от най-големите удоволствия, които може да си достави облечен. Но преди да пристъпим към него, искам да кажа две думи, ако не за оправдание, то поне за обяснение на състоянието на българската журналистика.
„Журналистиката, споделя Чърчил собствения си опит, е чудесен трамплин, стига да се откажеш от нея навреме." И много опитни журналисти се възползваха. Други просто се умориха. Трети се отвратиха… За десетина години колегията беше почти напълно подменена. Навлязоха много нови хора, необременени не само от специализираните знания и опит, но и от общата култура. (А пък в интернет какво става… Тържество на простотията в реално време.) Тези нови хора, наред с многото си недостатъци, имаха и някои предимства – по-евтини са и много по-лесно се управляват…
Не искам да кажа, че журналистите от старата школа са били всички изключително грамотни и образовани. И тогава имаше такива, които се занимаваха с журналистика по невнимание. Но системата ги неутрализираше с помощта на институцията „коректори”. Когато започнах вестникарската си кариера през далечната 1993 г., във вестник „Новинар” заварих шестима коректори. Седяха на двойки и единият чете, другият сравнява. После дойдоха германците от ВАЦ и съкратиха коректорите. Журналистът бил длъжен да знае български и да пише без грешка. Идеята хареса и на другите издатели, щото времената бяха трудни. И се доказа извечната истина - икономията е майка на мизерията…
Цялостният резултат е, че читателят е объркан и вече не може да разбере от вестника какво мисли.
Но стига оправдания! Дето се вика, нека шоуто започне сега! Само да предупредя, че ще има толкова награди, колкото дори на „Златния Орфей” не раздаваха… И все заслужени.
Криза в жанровете
В някои жанрове има утвърдени от години майстори. Например Малария Велева в „Интервю”. То не беха „Двама в люлката” , то не беха „По търлъци”… Пък някои намекнаха, че и по други работи имало… И затова е съвсем естествено тя да бъде номинирана за цялостно творчество. Но ние в случая имаме предвид едно конкретно „полегнало” интервю с премиера:
- Страхувате ли се за живота си?
- Преди, да. Сега вече не. Лошото е да те утрепят млад. Сега вече… Ще кръстят Академията на МВР със сигурност на моето име или някоя улица в Банкя...
Ще кръстят, даже може и направо БАН да кръстят… Такъв енциклопедист досега не сме имали. Но преди това ще трябва да мине през кръста, метафорично казано…
Както и да е, в случая не става дума за него, а за нея. Следват серия интимни въпроси… Защо сърцето му е празно, не иска ли да се огледа в едни влюбени женски очи. Но той избягна погледа й и отговори, че хич даже не било празно: "Сърцето ми е пълно с кауза! Искам да успея, искам България да стане средноевропейска държава, но за да стане това, тя трябва да направи инфраструктурата…”
Едно време имаше едно нещо, небет шекер му викаха. Може и още да го има…
В жанра репортаж напълно заслужено можем да отличим „Стандарт”. Разказът им за участието на президента Плевнелиев в кампанията „Да почистим България за един ден” направо „кърти мифки”, както казват оттатък Ускорителя…. Изключителен подход, който ние без колебание определяме като рустикален наивизъм: „Още на първата си крачка в полето до аеропорта президентът грабна тухла итонг и я остави до шосето, за да бъде прибрана от камионите. След това поетапно събра няколко чувала с боклуци… Успя да спаси и охлюв, който се беше подслонил в изхвърлена подметка…”
Не отричам, че на Плевнелиев такъв подход му отива…
За коментар ми се иска да отлича „Новинар”: „Отървете се от себе си със стил.” „Ако ще пълните черните хроники, драги самоубийци, поне правете номера си с финес, съветваше вестникът. - Едно е да се нагълташ с приспивателни, съвсем друго е да се задушиш от собствените си газове след обилно ядене на боб… Ако ще се отървавате от себе си, правете го със стил.”
Това с боба разбира се е пълна глупост! Чел съм, че за да постигнете нужната концентрация в една стая, трябва да го правите в продължение на 7 години и 4 месеца, без грам проветрение… Което практически не е възможно…
За поетичен, по-точно римуван изказ, ми се ще да посоча една дописка в „Стандарт”, в която се говореше как с разтурянето на Синята коалиция седесарите оставят Костов „зад борда на 42-рото НС”. И се изказваше съмнение, че и самите седесари могат да му правят компания: „Независимо дали лъвчето е възмъжало, то просто да почне да вие на умряло.”
В жанра „Дописка” е такова обилие от интересни материали, че е направо невъзможно да се излъчи победител. Дали сме ги под номер само за прегледност, иначе всички са достойни за голямата награда…
Глупост с взлом
№ 1. „Новинар”: „Тъщата смъква цената на почивката.”
Някои големи хотели, разказват колегите, правели отстъпка от 10 до 25 евро, ако вземете тъщата да спи с вас в една стая. Така например, ако идете с булката в четиризвезден комплекс в Алания, ще кихате по 313 евро, а ако вземете и нейната майка, цената пада на 292 евро на човек, тоест по 21 евро по-малко. Да, де, ама ако не я вземете, ще ви излезе с 292 евро на ден по-евтино! Това в пари, за нервите да не говорим…
292 евро на ден, за да си пече дъртия… Както и да е. Според нас за такива пари комплексът трябва да предлага някакви много специални екстри. Например баба се чипка на плиткото и мисли, че е безопасно, а през това време тежководолаз, на ведомост в хотела, дърпа баба под вода в предварително изкопана водна яма… Ако е така, дватриста евро не е чак толкова скъпо.
№ 2. „Стандарт”: „Ромео от Пазарджик кла свекърва си”. Не можете да отречете, че това заглавие е направо за „Чудесата на България”! „Зарязан мъж нахлу в апартамент и нарани бившата си половинка и майка й…” Значи не е клал свекърва си, а тъща си. Тоже неплохо, даже и по-добре, но заглавието увисва. И изниква въпросът как колегите, които не различават тъща от свекърва, се ориентират в по-сложните роднински релации. Не за друго, но при нашия зетьо-шуро-баджанашки манталитет е много важно да се знае кой кум, кой сват и кой на булката брат…
№ 3. „24 часа” получава приза за най-много грешки в едно изречение: „Косата е по здрава със сперма от биг, кожата – с вана от ювка”. Мисля, че дори индобългарите слагат дефис на „по здрава”. А за „биг” и „ювка” мога да кажа само, че рядко се среща такова концентрирано невежество.
№ 4. „Стандарт” е рекордьор в категорията най-много грешки в една дума. При посещението на Борисов в Израел, Нетаняху му показал дъска за шах, която принадлежала на „първият шампион в света”. И си разменили някои любезни закачки. Бойко казал, че Нетаняху трябва да има и българска дъска: „С думите си, обяснява „Стандарт”, Борисов визираше българския "дуайиен" Веселин Топалов”. Дуайиен! Трудно да го запомниш, та камо ли да го напишеш. Да ме прощават колегите, ама това ми напомня за онази индобългарска труженичка на околовръстното в Добрич, дето беше написала: Примоция- фирката 2 лв...
№ 5. „Труд” разказва за двама англичани, които отишли на „ескурзия” в Южна Африка, за да търсят лъвове: „Спрели своя автомобил, за да разговарят с други почитатели на сафарито. В тревата 5-метров питон изшумолял и се насочил директно към тях. Гигантската змия влязла под автомобила и спонтанно изчезнала…”
№ 6. „Новинар”, vesti.bg, hicomm.bg, sedianka.info, topnovini.com и т.н печелят приз за колективна глупост със заглавието: „Откриха подводно езеро в Намибия”. Трудно беше да установим кой от кого е преписал. Но резултатът е налице.
И изобщо, може да се каже, че вестниците тази година достигнаха върхове на невежеството, които не само не бяха достигани до сега, ами не подозирахме, че съществуват. И ако слугинажът на много медии можем да разберем, то тази неангажирана политически глупост не можем. Тя зависи от управляващите само косвено…
Да не си помислите, че оправдаваме слугинажа?! Не, категорично не! Незабравимият Карл Маркс казваше: „На една жена, както и на една нация, не се прощава минутата слабост, когато първият срещнат авантюрист може да я похити.” Водени от тази мисъл на класика и обобщавайки десетилетните си наблюдения из редакциите, ние стигнахме до една производна мисъл, която може да служи като демаркационна линия между продажната и опитващата се да запази достойнство журналистика: „Една жена може да бъде насилена да направи свирка, но гълтането си е личен избор…” Досега това сме го писал 3 пъти. По законите на пропагандата трябва да станат седем, за да стигне до всички, за които е предназначено. Щото ситуацията е майката си трака… Поединично и на цели пресгрупи вестниците се прегрупират върху опакото на свободното слово... Мога да давам примери до утре сутрин. Но ме мързи…
