Журналистката Юлиана Методиева: Един силов министър, разпространител на слухове...
Последвайте ни в Google News Showcase
Заглавието „Бойко Рашков: Борисов е заплашил човек, че семейството му ще яде неговото месо“ зарежда публичното пространство с високоволтово напрежение.
Министърът на вътрешните работи в предаването Евродикоф на телевизия Евроком каза буквално: ”днеска пристигна при мен един човек, който такива неща ужасяващи ми съобщи, че аз не знам къде живеем, в каква държава живеем или сме живели. Просто не мога да си обясня. Ще ви кажа какво ми цитира този човек. Нещо ужасяващо е: как му е казано, че има жена и деца, или пък има семейства, които няма да разберат дали не ядат неговото месо”.
Щом вътрешен министър произнася в публичното пространство такива неща, няма как да не е вярно! Нали така? Необосновано изглежда предположението, че има злоупотреба с доверието на публиката.
В интервюто си Сашо Диков задава въпроса какви доказателства има за тези си твърдения. Рашков се подсмихва и обявява, че “както се казва в литературата: “следите остават”
Да се опитаме да си представим следната ситуация. Обикновен човек, учител или лекар, без значение влиза в студиото на Диков, поканен да изрази гледната си точка по обществено значим проблем. Човекът, зарадван от възможността за публичност, веднага започва да разказва неща, които той смята за факти. Журналистът обаче, работи в медия, подписала Етичен кодекс, и затова спира разказвача с въпроса „имате ли доказателства за твърденията си“?
Човекът се оплита в обяснения, че не точно той, но някой му бил казал това и т.н. Отнемат му думата, като му посочват „греха“.
Никой не може да говори публично непроверени факти, които набеждават конкретно лице или група лица. Информират го, че съществува наказателната отговорност за клевета. Темата приключва. Нито медията иска да е нарушител на НК и ЗРТ, нито човекът тръгнал да изнася непроверени неща биха искали да ги сполети солена глоба. В различна степен публиката е взискателна към това дали не й се поднася поредна доза фейк. Да се твърдят бомбастики в ефир на телевизията, било тя и с незначителна аудитория, е безотговорно поведение. Предаването Евродикоф има немалко зрители. И малката аудитория задължава да бъде уважавана с коректна информация.
Защо силовият министър направи това брутално и недоказано по същността си изказване, може да се гадае. Вероятно много му се е събрало през тази седмица, когато стана ясно, че ДКСИ му е отказала достъп до класифицирана информация. Болезнено за него трябва да е и обстоятелството, че изданието Eureporter директно предупреди как София ще бъде изолирана от обмяна на данни с Европол, Интерпол, Олаф, НАТО и др. заради основателни опасения за теч на информацията.
Шокиращият разказ на Бойко Рашков поставя принципните въпроси: Какви са границите на свободата на изразяване на публичните личности? Може ли да се разпространяват непроверени факти? Трябва ли медията да се превръща в пощенска кутия за компромати на анонимни свидетели за неща, чиято достоверност е повече от съмнителна?
Бойко Рашков щял да сезира прокуратурата до седмица за сигнала. Цяла седмица, докато той събира доказателствата си, че казаното е истина, а не фейк, публиката ще живее със страховития разказ. Жълти и нежълти медии ще тиражират откъси от интервюто на един силов министър, макар и служебен, затова как “семейство ще яде човешко месо”. Ако разпространителите на слухове станат и държавните лица, а медиите се превръщат все повече в техен безкритичен разпространител, то имаме сериозен проблем.
Юлиана Методиева, marginalia.bg
