Журналистът Георги Милков на погребението на Гасан Насър: Казваше „бабата“ вместо „папата“, за да ни разсмива. Беше християнин и направи много за България

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Стотици близки, приятели, колеги от много национални медии се сбогуваха с усмивки през сълзи и със светли чувства с журналиста Гасан Насър, който почина внезапно от инфаркт в нощта срещу 30 януари. Той бе погребан днес в ранния следобед в православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил" в столичния квартал Бояна. Причината за особените смесени чувства в залата, в която протече тъжния ритуал, бяха всички весели спомени, които извиква у всички, които го познават, самото споменаването на името на Гасан. Такива мисли провокира с надгробното си слово и журналистът Георги Милков. Той обрисува Насър със собствените му думи, приключения и неочаквани хрумвания. Публикуваме надгробната реч, която много повече прилича на вдъхновен и много точен журналистички портрет:

Гасан беше хубав човек, беше душата на всяка компания, сладокусник с отношение към храната и хубавите пури. Той кипеше от живот, имаше невероятно чувство за хумор и обичаше да разказва увлекателни истории, например за годините си на парашутист и за Манджурия, която се опитваше да ни представи като своя прародина и как всички с фамилията Насър по света са роднини, защото произхождат от вавилонския цар Навуходоносор, чието име на арабски се произнася Абу Хаб Насър.

Гасан беше изключителен източник на веселие. Той обичаше да се забавлява, но още повече обичаше да забавлява другите и затова използваше една малка хитрост. Преструваше се, че не може да произнася правилно някои думи на български. Чувал съм го да говори на делови срещи, да превежда на министри и държавници и тогава никога не си позволяваше това, но през останалото време оставяше охотно всички нас да си мислим, че не може да казва някои думи както трябва. Произнасяше ги грешно нарочно, беше много симпатично и всички наистина много се смеехме. Покрай него започнахме да казваме вместо перпендикулярно – бънбъндекурално. Не познавам друг човек като него така да може да се шегува със себе си, че дори да го превръща във виц. През 2002 г. външният министър Соломон Паси много се чудеше, коя е „бабата“, която ще ни идва на гости, оказа се, че става дума за „папата“. Това е човекът, който ме е разсмивал най-много през целия ми живот, дори в някои доста критични ситуации, в които заедно трябваше да оцеляваме. Двамата изкарахме заедно войната в Ирак, заради него си боядисах косата черна, за да преминем през едно опасно трасе във Фалуджа. Стреляха по нас, имали сме доста напечени ситуации. Той приемаше големите предизвикателства с лекота и сякаш на майтап. Една сутрин в Ирак, докато си мажех лицето с бронзант, за да не бия на очи, той ми каза „Ти на арабин ли се правиш, или на циганин?“. Погледнах се в огледалото и май наистина бях попрекалил с дегизировката. Смяхме се до края на войната. Веднъж спахме на място, където гъмжеше от някакви буболечки и той даде идея да събираме празни консервни кутии и да ги слагаме под краката на леглото, пълни с вода  - превенция срещу скорпиони, така правели още прадедите му в Манджурия.

Често се налагаше да спим в една стая при полеви условия, той винаги ставаше първи и колкото и да се стараеше да пази тишина, не му се получаваше. Винаги намираше по някое джезве и първото нещо, което виждах сутрин беше усмихната физиономия на Гасан, който гордо съобщаваше: „Хайде, сър, кафето е готово“. Дори на война с него беше лесно и приятно.

Пътували сме къде ли не по света и у нас, не само по работа, но и за удоволствие. Винаги съм се чувствал чудесно в компанията му и никога не ме е разочаровал. И нещо много важно – той обичаше България. Никога не забрави родината си – Сирия, но беше повече българин от мнозина българи. Истински милееше за България, държавата, в която е намерил всичко – образование, любов, дом, работа. Гасан направи много за България и съм сигурен, че един ден, рано или късно, това ще бъде оценено по достойнство.

Нещо, което Гасан владееше до съвършенство, бе изкуството да създава приятели. Не се учудвам, че се захвана с пиар през последните години, той познаваше всички и всички го познаваха. Беше деен човек, винаги имаше нови идеи и планове, винаги – с поглед в бъдещето.

Обичаше да си прави визитни картички. Шегувахме се, че когато се пенсионира ще му подаря фототапет с всичките му визитни картички и ще му направя една, на която ще пише: Гасан Насър – православен християнин. Това беше важен момент от нашите отношения, защото освен приятел, боен другар и брат, както ме наричаше, Гасан беше и мой кръщелник. Аз го кръстих в православната вяра – него и по-малкия му син Филип. Друг наш приятел тогава реши да демонстрира на Гасан, че е взел правилно решение. Измери му биополето сутринта преди кръщенето и няколко часа след церемонията, когато уредите показаха значително увеличена аура. Гасан заяви, че обяснението е в количеството ракия, което сме изпили, за да се почерпим за случая.

Като истински светски човек той се отнасяше с подозрение към всякакви форми на религиозен фанатизъм. Беше готов за всичко за семейството си. Още като млад е пристъпил родовата традиция на друзите да се женят само за представители на своята общност. Казваше, че е готов да бъде низвергнат завинаги заради Рени – любовта на живота му. „Reni my love“ – така си я беше записал в телефона. Много обичаше децата си – Виктор и Филип, а в последно време малкият Крис – неговият внук, го правеше неземно щастлив.

Мисля, че Гасан си отиде щастлив от този свят, последните снимки, които беше пуснал във фейсбука си бяха с коледната елха в къщи, както и романтично – край една камина, на място, където трябваше да посрещне Нова година със семейството си. Уви, той не успя да я дочака. А ние – неговите приятели, я посрещнахме тъжно и в пустота. Аз едва ли ще имам друг такъв приятел, но ми остава утехата, че съм познавал този светъл образ."

Сред опечалените в залата на православен гробищен парк "Св. архангел Михаил" бяха и водещият на предаването "120 минути" Светослав Иванов, Миролюба Бенатова и още много журналисти, с които Гасан Насър е работил като международник.