Последвайте ни в Google News Showcase
Шест пъти са нараснали ромите висшисти през последните 10 години у нас. Двойно повече са и учениците от ромски произход, които завършват средно образование. Има и значително увеличение на децата, които посещават училище. Това сочат част от изводите на национално представително проучване, възложено на „Глобал Метрикс“ от фондацията "Тръст за социална алтернатива". Данните бяха оповестени днес по време на онлайн конференция на тема "Образование и реализация на ромската общност” от Дориана Басамакова, административен директор на фондацията.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Проучването е направено сред 4165 души от 140 населени места в България, от които 3655 живеят в компактни ромски квартали.
„Делът на ромите, посещаващи училище, се е увеличил във всички възрастови групи в сравнение с 2011 г.”, посочи Басамакова. Данните показват, че над 95% от децата във възрастовата група 7-10 години посещават училище. При учениците на възраст 11-14 години този процент е 91,6%, а при 15-18-годишните – 63 на сто.
Образователните постижения на ромската общност се подобряват с времето, а по-младите поколения бележат най-високи резултати. Близо половината от децата на 18-20 години са завършили основно, а всеки трети – средно образование. 5,4 на сто от ромите между 21 и 25 години имат висше образование. Висшисти във възрастовата група 26-30 години пък са 4,6% от младите хора. Близо 40% от хората в тази възраст имат основно, а 27% са със средно образование. При хората над 50 години се наблюдава, че половината са завършили основно образавоние, над 16% - средно, и 2,1% са висшистите.
Като цяло се отчита шесткратен ръст на дела на ромите висшисти – от 0,4% през 2011 г. на 2,6% през 2019 г. Любопитното е, че момичетата по-често записват и завършват университет. Наблюденията показват също, че шансът да завършат средно образование се увеличава при децата, които посещават училища със смесени етноси.
Има и пряка връзка между образованието на родителите и мотивацията на децата да влязат в класните стаи. В домакинства, в които родителите са без образование, една 20 на сто от децата успяват да завършат гимназия. В същото време при възрастни със средно образование, над 75% от децата също завършват, а 16% продължават и в университет.
„Положителна е тенденцията, че все по-голям дял от ромите вярват, че младите хора от общността трябва да останат възможно най-дълго време в системата”, посочи Басамакова.
Друг любопитен акцент от проучването е, че посещението на детска градина се оказва тясно свързано с постигането на по-високи образователни резултати. Всяка година, прекарана в забавачка, увеличава шансовете за завършване на висше образование с 35%. Вероятността да завършат средно образование варира между 29% за посещавалите една година и 39% за посещавалите детска градина 4 години. Заетостта сред хората, посещавали детска градина, е 40% по-висока, а доходите им са с 30 на сто по-големи.
Лицата с по-нисък завършен етап на образование най-често биват наети като нискоквалифицирани или неквалифицирани работници. Тези със средно образование е по-вероятно да намерят работа като квалифицирани работници, а завършилите университет – да заемат управленски и експертни позиции. За последните десет години делът на безработните роми пада от 39,6% на 21,1%. работниците на непълно работно време са нараснали пет пъти до 12,9 на сто, а заетите на пълен работен ден са се увеличили близо три пъти до 30,6 на сто. Интересно е, че всеки трити българин от ромски произход над 18 години е работил в чужбина.
Лицата, участвали в обучителни курсове, имат по-голям шанс за заетост. За съжаление, едва 8 на сто от хората над 14 години са посещавали такива. От тях най-много са проявили интерес към професионалното обучение.
Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на доходите. Четири пъти се е увеличил делът на домакинствата с доходи над 900 лева. Все още обаче значителна част от семействата разчитат на социални помощи. Половината получават детски добавки, 7-8% обезщетения за безработица, а 18% други социални придобивки.
„Трябва да имаме предвид, че проучването е направено през 2019 г. и не е взет ефектът от COVID кризата върху тези резултати”, уточни Басамакова.
В събитието взеха участие министърът на образованието Красимир Вълчев, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, представители на неправителствения сектор.
Деница Сачева пък подчерта, че в рамките на този мандат 40 хил. български деца са се върнали в клас. В COVID кризата правителството е положило максимални усилия уязвимите групи да получат всичко необходимо – устройства, интернет, за да се обучават у дома. Също така са активирани почти 30 хил. младежи, които нито учат, нито работят, голяма част от които са от ромската общност. 230 хил. души са намерили работа.
„Темата за дигиталните умения е изключително важна. Предвижда се изграждане на национална платформа за обучение, чиято стойност е 279 млн. лв.”, съобщи министър Сачева.
