ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За 12-а поредна година баби си мериха зелниците на станалия традиционен „Празник на зелника и сладките изкушения“ в кюстендилското село Жабокрът. Този път надпреварата имаше благотворителна кауза – събраните средства да бъдат дарени за изграждането на храм в едно от най-големите села в общината. „Успяхме да съберем далеч не скромните 963 лв..
Те също ще бъдат дарени, за да си имаме и ние храм. Това е една дългогодишна мечта, защото ние сме единственото село без църква, в която да може да се помолиш за здраве“, коментираха организаторите на проявата НЧ „Съгласие - 2007“. В надпреварата за най-хубави зелници, баници, питки и сладкиши се включиха около 40-участници, все изявени майсторки на печивата в региона. За поредна година в селото пристигна и Драго Чая, чийто корени са от кюстендилското село Горно Уйно.
“По тези земи премина огромна част от моето детство. Връщайки се към корените си с огромна радост заедно със стотиците хора, които се събират на този "Празник на зелника и сладките изкушения", се обединявам с тяхната жажда за живот, всички се обръщаме с молитва към Бог жителите на селото да имат свой храм. Възхищавам се на жените, омесили тези погачи, зелници, сладкиши, на това че толкова много години традицията в Жабокрът и Кюстендил, продължава. Може би затова днес има много хора, защото се обединени от благотворителната кауза. Надявам се догодина на същия празник отново тук всеки от нас да може да запали свещ в новия храм за здраве“, отбеляза Драгомир Драганов, който след празника замина за Горно Уйно.
За поредна година представители на читалището в село Николичевци, с председател кметът на селото Спаска Методиева, взеха участие в четирите категории - зелник, баница, питки и сладки неща. „Винаги традиционно на този празник ни канят. При всяко участие си тръгваме с награди и как иначе, ние сме най-добрите при приготвянето на зелници“, каза и Спаска Методиева. Сред изявените участнички бе и председателката на читалището Милена Стоименова. „Емоциите са големи, виждам как хората дошли тук са водени от каузата за изграждането на храма, ние сме може би едно от малкото села, които нямаме храм. Крайно време беше това да се промени, направена е плоча, но трябват още много средства“, категорична е Стоименова.
