Последвайте ни в Google News Showcase
Акад. Антон Дончев е невероятен писател, в чийто думи и книги намираме отговорите и на днешното време, независимо че се говори за история, независимо че сюжетите са от дълговечната българска история. В тези думи и нещо още по-ценно – и това е нашето самочувствие на българи, на една велика нация и на велика култура. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си, след като връчи почетния плакет на вицепрезидента на акад. Антон Дончев в знак на признание за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей.
„Уважаеми акад. Дончев, уважаеми дами и господа, колеги от медиите, за мен днес е огромна чест да ви посрещна в тази зала – залата на българската държавност, на българското Президентство в един изключителен ден – големият християнски празник Кръстовден. Неслучайно точно на тази дата честваме още един голям празник и това е един невероятен юбилей – 90 години на големи, великия Антон Дончев – разказвач, който конструира през всичките тези години една невероятна машина на времето, за да ни върне назад във вековете на българската история. Писател, който заслужи най-добрите думи на българската и международната критика в целия свят – от Скандинавието до Португалия, през Централна Европа, оценката на най-критичните френски, немски, шведски и чешки медии. И това в годините, в които се смяташе, че няма как български автор да бъде познат, отвъд Желязната завеса. Мъдрец, който казва, че трябва да познаваме тези страници и да черпим от това самочувствие, да го предаваме на децата си и поколенията след нас, да развиваме българската култура, която е най-големият, най-силният белег за нашата идентичност“, допълни тя.
Вицепрезидентът добави, че акад. Антон Дончев е интелектуалец и общественик, който и днес буди живо нашето съзнание.
„Това е Антон Дончев. Колко още може да се говори за него, смятам, че всички в тази зала си давате сметка и всеки от вас може да прибавя и още и още. Няма как днес моите думи да са по-силни и въздействащи от думите на един Антон Дончев. Това е невъзможно. Но приключвам с един негов цитат. В тези две изречения няма нито една излишна дума, защото те са много точно диагноза за това, което представляваме днес и от уважение ще ги изчета: „Днешната действителност натиска тила на човека, навежда го и той започва да употребява ръцете си за упора, да се подпира на кокалчетата на пръстите“. Моето послание към акад. Дончев и всички вас е – нека тези кокалчета да издържат, колкото трябва, но да не се сринем, а да се изправим горди като българи. На добър час, акад. Дончев, на добър час, скъпи приятели. Продължавай да вдъхновяваш нас и българската нация в името на България. Благодаря ти, че те има“, завърши Илияна Йотова.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Плакетът бе връчен на акад. Дончев в знак на признание за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей, чието честване е под патронажа на вицепрезидента Йотова.
От своя страна академикът заяви, че е най-важно да запазим достойнството си и да останем изправени, въпреки опитите да бъдем наведени и на четири крака отново. "И това ще мине", увери Дончев.
В залата беше показан и оригиналният ръкопис на "Време разделно". Дончев каза, че когато напише произведение, съпругата му казва, че го е изпял, а не написал. "В този ръкопис няма нито една поправка", каза той и каза, че когато пееш няма как да поправя грешки.
От 18:00 часа в зала 3 на Националния дворец на културата вицепрезидентът ще присъства на празничния концерт-спектакъл по случай 90-годишнината от рождението на академика.
Кой е акад. Антон Дончев?
Антон Дончев е български белетрист и автор на исторически романи. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. От 2003 г. е академик на Българската академия на науките. През 1953 г. завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи във Велико Търново като секретар в Околийския комитет на Демократичната младеж, в Министерството на културата, редактор е в изданията "Народна младеж" и Българска кинематография. Освен историческа проза, пише книги за деца, пътеписи и сценарии на филми. Сценарист е на филмите: "Калоян" (1963 г.), "Глутницата" (1972 г.), "Изгори, за да светиш!" (тв, 1976 г.), "Завръщане от Рим" (тв, 1977 г.), "От другата страна на огледалото" (1977 г.), "Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жреца Терез" (тв, 1988 г.). Романът му "Време разделно" е екранизиран от Людмил Стайков през 1988 г. По-известните му съчинения са: "Пробуждане" (1956 г., съавтор Д. Мантов), "Сказание за времето на Самуила …” (1961 г.), "Време разделно" (1964 г.) и др.
Американската фондация "Джейн и Ървинг Стоун" номинира "Време разделно" за "най-добър исторически роман в САЩ" - по изключение. Романът е включен в програмата на славянските факултети на американските университети. Преведен е на 30 езика. През 1995 г. за превода на френски език Иван Обов получава наградата на Френската академия за най-добър превод на годината.
