За генезиса на КТБ и игрите на БНБ-шефа Искров. Кой ще потърси отговорност на този човек? И кой приватизира печатницата на националната ни банка?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Някога Чърчил беше описал Русия като „загадка, обвита в тайна и разположена в мъгла“. Или нещо подобно. Всичко, което се случва около Корпоративна търговска банка през последния месец ми напомня на това описание.
Да, знам почти всичко за периода 1988-1999 г., когато от създаденото с 50 % съветски пари /пари на Внешэкономбанк/ и 50 % пари на Българска външнотърговска банка дружество „Булсовинвест“ след сложни протуберанси на промяна на акционерния капитал се роди КТБ /май 1994 г./
Година по-късно първоначалният съветски /руски/ капитал е изкупен от новите собственици, а пет години по-късно (2000 г.) начело на банката идва Цветан Василев.
Тогава започват нейните златни десет години, за да се стигне през 2010 г. до напълно ненормалното положение тази банка да държи парите на почти половината от държавните дружества. С протекцията на всички правителства от 2000 г. насам.
Без изключения. За да стигне до положение, при което американският посланик преди година и половина да зададе много подходящия въпрос: „Защо държавните пари са в малка банка с несъвсем прозрачна собственост?“.
Ние и до днес нямаме отговор на този въпрос. Кой и защо направи така, че една проблемна банка (проблемна в смисъла на практики на политическо инженерство и съмнителна кредитна политика) да прилапа парите на половината държавни дружества? Има ли празноглав човек, който да смята, че това е станало от глупостта на хората, които са участвали във вземането на решението тези пари да акостират точно в тази банка?
Въпросът е напълно реторичен. За тези решения някои хора са били дългосрочно и много солидно мотивирани. Ако бяхме нормална държава, с нормални разследващи органи и правораздавателна система, тези хора щяха да бъдат отдавна единствено кукли на манафите в Централния софийски затвор. Вместо това са на път да сринат всичко, до което са се докоснали през времето – банков сектор, публчини институции, прокуратура, специални служби.
Дуото Василев-Пеевски (с надзорник Ахмед Доган) се прояви през годините д-р Франкенщайн, който зареди с катастрофа всичко, до което успя да се докосне. Напазаруваха медии, в които работещите са доведени до състоянието на крепостни – всичко в тези медии се прави под диктовка, познавам доста хора там и мога само да ги съжалявам за унижението, което някой от тях преживяват, докато са вече на доста солидна възраст. А поведението и решенията на БНБ и на държавата в лицето на финансовия министър само объркват още повече картината. Буквално преди седмица Българска народна банка публикува това:
„БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално.“
Три дни по-късно КТБ се събуди в състояние на „изчерпана ликвидност“. Като междувременно се разбра, че това състояние е умишлено създадено не без участието на държавата и на определен слой олигарси, услужливо предупредени (от кого ли, че не мога да се сетя) да си изтеглят парите.
За такова нещо в нормалния свят може да приключиш завинаги с възможността да се занимаваш с публична политика и банково дело. Тук ги оставят да продължат с тормоза.
Съдете сами – от една страна БНБ казва, че праща квестори и на практика ще национализира КТБ. Ден по-късно, държавата в лицето на финансовия министър казва друго – че акционерите на КТБ имат право да се опитат да осигурят необходимия ресурс за възстановяване на ликвидността. И още нещо, което е особено важно. Дълго е за обясняване, но ще кажа с две думи нещо, което съм описвал подробно в една от книгите си – сред най-големите проблеми в страната ни е липсата на юридическа традиция, която да има за своя основа наследството, което на Запад е резултат от правната традиция на римските юристи.
За какво става дума в конкретния казус? Всеки акционер във всяка правова държава има право при увеличение на капитала да участва pro rata (на пропорционална основа), ако иска да си запази процента на участието. Практиката е, когато се увеличава капитала, особено в публични дружества, да се емитират права на акционерите, т.е. всеки един от тях има ненакърнимото право да участва в новата емисия със средства, пропорционално равни на досегашното му участие. Тези права се и търгуват на борсата.
На какво основание БНБ ще лишава досегашни акционери от възможност да участват в увеличаването на капитала на КТБ, каквото е предвидено да се случи като резултат от публикуваното съобщение на БНБ в неделя. Там ясно беше подчертано, че акциите на досегашните акционери се обезсилват и банката се национализира, т.е. контролът преминава в ръцете на държавата. Само че средствата за това национализиране БНБ ще трябва да вземе от контролираните от държавата в лицето на министерството на финансите Българска банка за развитие и Фонд за гарантиране на депозитите.
Тук веднага възникват няколко много важни въпроса – този разнобой между БНБ и МФ програмиран ли е? БНБ не дава ли знаци, че се опитва да се вклинява в юрисдикцията на структури, които са в сфера, върху която тя няма юрисдикция? И не затвърждава ли по-горното наблюдение, че прави неща, които са на границата на нарушаването на търговското право в неговото цивилизовано, западно разбиране?
Човек без да иска се сеща, че това ръководство на БНБ и особено Иван Искров от една година са в процедура на напълно непрозрачно „приватизиране“ на печатницата на БНБ – сделка, която миналата година по това време се размириса и както винаги става по тези земи се превърна единствено в „чудо за три дни“. Днешният вицепремиер Даниела Бобева беше шеф на дирекция в БНБ преди да заеме поста в кабинета Орешарски. И през август миналата година тя каза следното по повод тази сделка:
„През септември (2013 г., бел. моя) управителят на БНБ Иван Искров ще обясни цялата ситуация. Все пак обаче става въпрос за секретни неща, затова не очаквайте голяма публичност по въпроса“.
Ще дойде септември 2014 г. и Иван Искров пак няма да е обяснил нищо за сделката с „Франсоа-Шарл Обертюр Интернасионал“ С.А. Белгия, която лично той движи и вследствие на която 70 % от печатницата на БНБ ще стане собственост на това дружество. Нямам съмнение, че след време ще се разбере и истината около тази сделка, но на кого ще му пука за истината тогава – след половин, една, две или повече години.
Апропо, кой днес помни, че Орешарски и предишната тройна коалиция похарчиха в края на 2008 г. четири милиарда лева! Когото и да попитате, ще си спомни единствено, че правителството на ГЕРБ е харчило милиарди от резерва, а онези го били натрупали. Такава е българската памет – криво дърво, от което нищо право не може да излезе.
