За големите творци, които си отидоха, разказва филмът на Недялко Йорданов. "Пиша всеки ден", споделя поетът (ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
За Валери Петров, Радой Ралин, Тодор Колев, Ивайло Петров - и още много големи фигури от нашата съвременност разказва в новия си филм "Не си отивай, мой живот" поетът Недялко Йорданов. "Над 20 са моите приятели, които вече не са сред нас и този филм е и в тяхна памет", сподели авторът. Премиерата на изповедната лента ще бъде на 16 декември от 18 часа в Тържествената зала на Централния военен клуб в столицата. Там ще бъдат представени и стихосбирката "Мрън-мрън" и мемоарните книги "Моят Радой" и "Някога, някога. Дневници. I част", която излезе от печат днес. Тя събира ученическите и студентските дневници на поета от 1956 до 1959 година. Това е първият том от трилогия, която ще представи изповедните тетрадки на поета до края на следването му в Софийския университет през 1964 г.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
"Не си отивай, мой живот" е петата и финална засега част от документалната автобиографична филмова поредица на автора, чието общо заглавие е "Още ме има, още съм жив". В нея той разказва за целия си живот и за социалната и историческа действителност през десетилетията - от средата на миналия век до сега. Петият филм е с режисьор Мартина Чачевска, а цялата поредица е снимана за телевизия "Скат".
Първата серия е посветена на годините от раждането на твореца през 1940 г. до 70-те - на първите му срещи със света и с неговата поетична муза, за ранните му стихове и за пиесите, писани през студентските му години. Вторият епизод обхваща периода от 70-те до 80-те години на миналия век - работата на Недялко Йорданов като драматург на тетър "Адриана Будевска" в Бургас и поетичното му творчество. Периодът от 80-те до 90-те години авторът описва във филма "Сбогуване с Бургас", в който се разказва за 10 ноември, за промените и заминаването на поета и семейството му за София. Четвъртата лента - е за времето от 1990-а до 2000 г. Тя разкрива скандалите около театър "Възраждане" и представя емблематичните пиеси на автора. И новата - пета и последна засега част е за всичко от 2000-та година до днес, което е вълнувало твореца и е очертало житейския му път.
„Споделям лични неща, разказвам за семейството ми – за смъртта на моята майка, за раждането на внуците ми, за двамата ми синове. Също така за моето творчество, за рециталите ми у нас и в чужбина, за юбилейните концерти в НДК – по повод 60-ия, 70-ия и 75-ия ми рождени дни. Филмът е и в памет на починалите ми приятели – творци“, разкри Недялко Йорданов.
В края на лентата, а и на живо, ще прозвучи песента "Не си отивай, мой живот", дала името си на филма. Тя е в изпълнение на Михаил Белчев и по музика на Хайгашод Агасян. Текстът е сред най-новите стихотворения на Недялко Йорданов и стои и на корицата на книгата "Дневници. I част". Самият автор ще направи рецитал със свои произведения под акомпанимента на верния му композитор, който винаги го съпътства по сцените и двамата са любим на публиката тандем.
Входът на вълнуващия и пълен с нови заглавия премиерен спектакъл е свободен. Почитателите на Недялко Йорданов ще чуят и много негови най-нови, непубликувани творби, които авторът твори всеки ден. Преди дни, в предаването "Тази събота" на бТВ, той разкри, че от месец всяка сутрин става в 4,30 часа и написва по едно стихотворение, което споделя във фейсбук страницата си. Едно от тях бе и посветеното на голямата победа на Григор Димитров, което направи истински фурор в социалните мрежи. Стихотворението, озаглавено "Момчето, което...", вече има над 3 хиляди харесвания и повече от 1400 споделяния само от страницата на автора.
"От 40 години играя тенис и обичам този спорт. Изразих моето вълнение в това стихотворение. След като го споделих, се оказа, че стотици хиляди хора са се чувствали точно като мен, - каза поетът пред бТВ. - Радвам се, че и младото поколение изпитва толкова чисти чувства. Григор обедини нашата разединена нация. Толкова малко поводи имаме за радост."
Цялото интервю можете да видите в този линк: https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/nedjalko-jordanov-poluchi-se-obshtonarodna-radost-ot-macha-na-grigor.html
Публикуваме отново и изключително адмирираната творба:
МОМЧЕТО, КОЕТО...
Момчето, което ни грабна сърцето...
Как рухна на корта... Момчето което...
Ах, как ни докара в жестокия мач
до ужас... до радост... до гордост... до плач...
Момчето, което през сълзи ни гледа...
Което изстрада свойта победа.
Не само за себе си... За Татко и Мама...
Не само за свойта одумвана Дама...
Не само за тези, които в чужбина...
все още милеят за свойта родина.
Макар и далече... Прокудени... Пак
развяват щастливи родния флаг.
Не само за тях... В съдбоносния час...
За всичките нас... За всичките нас.
Макар и отчаяни... Тъжни... И бедни...
Макар във Европа до днеска последни...
Момчето, което ни вля малко сила...
Българийо свята... Българийо мила.
Момчето, което любов заслужава
Момчето, което ще пада... ще става...
Но здраво да стъпва на двата си крака,
защото кой знае какво ли го чака...
Защото такива сме... Зли, безпощадни
към тоз, който утре посмее да падне...
И затова тези думички пиша:
Дори и тогава, усмихвай се, Гриша.
27 ноември
6.11 ч. сутринта
