ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНАТ БЕЗОБРАЗИЯТА НА ИЗБОРИ! Проф. Михаил Константинов съветва: Не купувайте каквито и да е машини за вота. Трябва и тези да се изхвърлят, както направиха Германия, Нидерландия, Ирландия...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ще се увеличи ли доверието в изборите, ако вместо секционните комисии, сканиращи устройства броят бюлетините. Какво трябва да се направи, за да се избегнат безобразията, които наблюдавахме на последните парламентарни избори през октомври м.г. На тези въпроси отговаря пред Труд професор Михаил Константинов, който е включен в работната група за промени в Изборния кодекс.
Безобразията от изборите на 27 октомври миналата година си бяха съвсем нормални безобразия. Просто сега хората ги видяха и с пълно право се възмутиха. Сега искам още малко да ги възмутя. Тези безобразия не променят съществено изборния резултат! Твърдя го от 35-годишния си опит с избори в България, че и по света. А сега специално за 27 октомври. След решението на Конституционния съд резултатът се промени с 10 депутати (с персонификацията – 16 депутати), защото „Величие“ висяха като мокра черга на простора – 20 гласа отдолу, 50 отгоре, такива работи. В такива гранични случаи и един глас променя нещата. А колко гласа все пак има „Величие“, ще остане завинаги неизвестно. Не че има някакво значение, както скоро ще видим. Бойко Борисов три пъти управлява без мнозинство, сега ще управлява четвърти път. А и има кой друг да го подкрепя, както се разбра, коментира професорът.
Иначе за борба с изборните безобразия са необходими шест неща. Първо, да се махнат идиотските правила (въведени уж за добро) за установяване на действителност на гласовете. И да спрат да мерят с колко излизало хиксчето от квадратчето. И да сложат номера на партията до, а не вътре в квадратчето за отбелязване, защото хората инстинктивно избягват да пишат върху отпечатан текст. Да остане само старото правило, че гласът е действителен, когато той ясно показва волята на избирателя. И това вече го решава секционната комисия. Както си беше до 2014 г., когато започна голямото издевателство върху Изборния кодекс. Оттогава до днес. И не толкова от злонамереност се гавреха с Кодекса, колкото от глупост, незнание и неможене.
Второ, да се праща упълномощен представител на държавата в някои по-специални секции, за да наблюдава изборния процес и главно да не могат членовете на СИК да дращят по бюлетините. Има не повече от 500-600 такива секции в страната (в чужбина и без това си има представител на държавата във всяка секция). Трето, да се опростят съществено секционните протоколи, а оттам автоматично и районните. Четвърто, да се махнат преференциите, дето побъркат партиите и объркват избирателите. Пето, да се изхвърлят машините за гласуване, както направиха Германия, Нидерландия, Ирландия у всички останали нормални европейски държави. И шесто, да не се купуват повече каквито и да са машини с цел подобряване на изборния процес. Нито венецуелски, дето са тайвански, нито даже китайски, щото били евтини. Да действаме като ирландците, дето си изхвърлиха машините, преди да ги изпробват даже. И после дадоха по някое евро отгоре, за да ги утилизират, казва Константинов.
Има основно два вида машини: с пряк запис в паметта на машината, или с произвеждане на хартиена бюлетина, която после се пуска на скенер. По първия начин гласуват в Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. И у нас също, да не забравя. По втория начин гласуват в САЩ и в Руската федерация – големи, мощни държави, с по 5000 ядрени бойни глави всяка. В Европа пък машини използва един процент от населението. Ще го напиша с цифра, да е по-ясно: 1%. Не можем ли малко от малко да бъдем и ние европейци? При това безплатно? У нас, който взел едни пари за машините за гласуване, взел. Хайде вече да се кротнем малко. Щото на гроб джоб няма. И не се предвижда.
Ще продължа да дразня някои хора. У нас недействителните гласове на парламентарни и президентски избори са съвсем в нормата: от 1 до 3 процента. А и някои хора нарочно гласуват така, недействително, за кеф. Например, като пишат по бюлетините послания за майките и лелите на политиците. Те пък им инвалидизират гласовете на тези избиратели. И така в шеги и закачки си върви изборният процес. От всичките 8 вида избори у нас, само на изборите за общински съветници са много недействителните гласове: цели 15%. И то след като въведоха преференциите за съветници, които също са една дивотия.
В Европа не се гласува с машини, защото хората мислят, че с машините могат да се манипулират изборните резултати. И не е важно дали е така, или не е така. Важното е, че хората го мислят. И разумните правителства премахнаха машините. У нас пък ги въведоха. И се канят да въвеждат още, май. Айнщайн беше казал, че е лудост да повтаряш едно и също нещо и да чакаш различен резултат. Впрочем, обикновените хора у нас го разбраха това нещо. Те винаги разбират всичко и са много по-мъдри от тези, които се мислят за умни, че и за красиви. Вече над 2/3 от българите гласуват с хартия там, където имат избор, в секциите с над 300 избиратели по списък, посочва професорът.
При нас системата е „избори до дупка“, ще я направим „оспорване завинаги“. От баба си помня, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го. Направи, де. Но защо го наричаме опасност? Човек като свикне с нещо, то му става навик и даже му е приятно. Не му е опасност, изтъква той.
А на въпрос как могат да се изчистят списъците от фантоми, Константинов казва: Има си начин, нарича се „активна регистрация“ и се обсъжда от 1991 г. насам. Ако впрочем изборната администрация по места си гледа работа и има онлайн връзка с ГРАО, може и без списъци. Как? Ми, сканират ви личната карта на таблет и се вижда, имате ли право да гласувате в съответната секция, или не. Или просто набират номера на картата. После фактът, че сте гласували, се регистрира в системата и вече не можете да гласувате на друго място на тези избори. А къде точно ще гласувате на парламентарни или президентски избори, е все тая, щото гласовете се събират на няколко национални купчинки. Къде тук видяхте списъци? Остава въпросът какво правим с родените преди 1931 г., но те май не останаха много вече.
