Служба „Военна информация” – група национални предатели, служили на съветската империя
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Част от българите са непоправими ревльовци. Не знам в Европа, а вероятно и в света да има по-вайкаща се, по-мрънкаща и по-опяваща за всичко нация. Както се пееше в една съветска песен - “Я другой такой страны не знаю, где так вольно скулить (“вие”, “оплаква се”, в оригинала е “дышит”) человек”.
Във всеобщото оплакване участват всякакви екземпляри, но напоследък в него особено преуспява една група от национални предатели, които допреди четвърт век са се клели и са служили на съветската империя и комунистическата идеология. А сега искат да ни убедят, че са били първи защитници на отечеството и ако не са били те, току-виж да ни няма на картата. Воала, влизат оплаквачките от служба “Военна информация”, на които най-накрая им припари под краката. Военният министър Николай Ненчев смело и принципно заяви скоро след назначаването си, че ще изпълни задълженията си по закон и ще предаде 33 000 архивни единици от архива на службата на Комисията по досиетата. Вече няколко години няма сила на този (вероятно и на онзи) свят, която да накара последните двама директори на службата да изпълнят закона. Не само че си позволяват да не изпълняват закон на Република България, но си и позволяват да го коментират, докато с недопустима дързост казват: “Вие си лайте, но нашият ченгесарски керван ще си върви и ще оцелява напук на всичко”.
Не, свърши тая. Ако военният министър доведе дори само това докрай, той заслужава цялата подкрепа, която можете да си представите. Отсега искам да му кажа: Г-н Ненчев, бъдете готов да чуете за себе си страшни неща. Ще разберете, че имате сестра, която практикува най-древния занаят. Ще чуете, че баща ви е най-големият мерзавец, който се е пръквал на тази земя, а майка ви – още повече. Защо ли? Ами защото е родила вас, единствения военен министър през последния четвърт век, който демонстрира смелост, воля и последователно изпълнение на закона и е решил да се опълчи на хидрата, наречена нереформирана служба “Военна информация”. За себе си ще чуете, че закусвате с чаша прясна кръв от пролетарско дете (навремето сталинистите често отправяха това обвинение към Бертран Ръсел заради критиките му към съветска Русия). И всичко това ще има една-единствена причина – непредадените архиви на тази служба.
Какво има в тези архивни единици? Нескромно ще кажа, че вероятно в България сме няколко души, които можем да се съревноваваме по обема на преки наблюдения и прочит на архивни единици от архива на бившето РУ-ГЩ (РУМНО). Прочел съм десетки хиляди страници от този архив, които вече са постъпили в Комисията по досиетата и мога с ръка на сърцето да ви кажа – истината, която се съдържа там, е потресаваща. Тя ще има характера на взривена бомба, когато много скоро публикувам в книга откритото. Тогава всеки, който има очи да вижда и разсъдък да осмисли, ще разбере, че в някогашното РУ-ГЩ и днешна СВИ са се притаили най-противните национални предатели, работили единствено за целите на комунистическата експанзия и съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление). Всичките им решения и действия са произтичали от решенията на ЦК на БКП, правителството на НРБ, решенията и указанията на комунистическото ръководство на МНО и от сътрудничеството с ГРУ. Това пише в почти всеки документ от този архив. Изключителна лъжа е твърдението, че, виждате ли, в тези 33 000 архивни единици се съдържали делата на чуждестранната агентура. Нищо подобно. Това е лъжа – от край до край. Имал съм възможност да прочета част от тези документи в микрофилмиран вариант – как и къде съм се сдобил с тях, няма да коментирам. Но истината е, че там няма нищо подобно. И още. Дори и в някой от документите да има по-чувствителна информация, защо никой не казва, че Комисията по досиетата е тази, която ще реши до какво да даде достъп, какво да ограничи или анонимизира. А до част от документите просто ще отказва достъп. Аз имам такъв опит с Комисията – част от документите на РУ-ГЩ имах възможност единствено да чета, без да си водя записки. За копиране и дума да не става. А определени архивни единици Комисията по досиетата просто отказа да ми предостави. Факт. Големият проблем на плачковците от служба “Военна информация” всъщност е за друго. Там знаят, че в тези архиви се съдържа документалната истина за тях и за техните предшественици. Истина, която ако бъде извадена наяве, повече никой трезвомислещ българин няма да повярва на глупостите им, които пръскат по медиите. Защото ще видите истината за “великите разузнавачи”, които днес се самохвалят. А преди 25, 30, 35 години резултатите от дейността им са били плачевни. Има направо пародийни случаи. Ще опиша един от тях – той е от средата на 80-те години. Цитирам стенограмата на съвещанието за отчитане на изпълнението на информационните задачи от агентурния сектор на РУ-ГЩ през 1982 г.:
“Все още остава нерешен проблемът за своевременността и достоверността на постъпващата от добиващите органи военно-политическа информация. Основната част от нея с известни изключения за отделни събития и от отделни резидентури има регистриращ характер, а нерядко се получава и със закъснение. Така например РП-Лондон (разузнавателен пункт Лондон - бел. моя) през март 1982 г. изпраща справка за посещението на министъра на външните работи Карингтън в някои страни от АСЕАН, извършено през януари 1982 г. РП-Дамаск изпраща в края на март 1982 г. справка за посещението на Уайнбъргър в Саудитска Арабия, Йордания и Оман, състояло се в началото на февруари…”. Или пък това: “…От друга страна в много случаи и информацията, получена по други способи не се различава съществено от публикуваното в печата… В резултат на всичко това процентът на неизползуваната информация все още е твърде голям. За отдел XI тя е 74%, отдел V – 70%, за отдел VI – 66,9%, за отдел VII – 64% и за отдел VIII – 77%... Част от доставяната военно-техническа информация главно от отдел VII съдържа най-общи данни за отделни системи оръжия и бойна техника, тъй като в нея преобладават фирмени рекламни проспекти”.
Ето затова е този смешен плач на плачковците от служба “Военна информация”. Така са работили преди 10 ноември, така работят и днес. А иначе само официалният им бюджет е близо 40 млн. на година. Официалният! По линия на партньорските служби идват други милиончета, част от тях харчени напълно безконтролно. Ами ако някой се зарови в ремонта на сградата на СВИ в кв. “Бъкстон”, за който другарите първоначално са поискали 23 млн. лева, а после са кандисали на 15 млн. и този ремонт вече тече, при това без търгове, без конкурс и без никакъв контрол. Поради секретността на казуса всички решения за този ремонт и избора на фирми са взети от трима-четирима човека - директора на службата, бившия председател на парламентарната комисия за контрол на спецслужбите в миналия парламент, неговия най-близък експерт (бивш съветник на Плевнелиев по националната сигурност) и още едно лице, зам.-началник на СВИ, който доскоро беше с отнет достъп до класифицирана информация.
Ето ви един казус, в който може да се разровите, г-н военен министър. Мисля, че и премиерът трябва да прояви интерес – струва си.
