За комплексите на Румен Радев, стиснат в "сандвич" между жена си и Иво Христов
Последвайте ни в Google News Showcase
Светлина, повече светлина, пожела Румен Радев, цитирайки Гьоте.
Но Гьоте казва и друго: Където има много светлина, има и много сенки.
При Радев сенките са в изобилие, мрачевината е психофизичен статус, маскиран като нормалност.
Като ще осветлява, да почне от себе си.
Аз, например, се чудя докога г-н президентът ще мълчи за трудовите договори, които е сключил със съпругата си в качеството му на командващ ВВС през 2014 г. И я е назначил на два щата едновременно, като единия заема без да е военнослужещо лице и в разрез с нейния ценз.
Ама тя тогава не му била съпруга, инатят се привържениците му.
Да, формално. Но иначе са живеели заедно, поддържали са интимна връзка, генералът вече е бил разведен. Класически конфликт на интереси.
Ама това са жълтении, протестират от лагера на Радеви.
Жълтения би било, ако не ставаше дума за държавни служители, които очевидно се самообогатяват, злоупотребявайки с властовата си позиция.
Че правилникът е нарушен, признаха и от военното министерство непосредствено след избирането на генерала за президент.
Откъм „Дондуков“ 2 – никаква реакция. Разчита се, че аферата ще отшуми, ще бъде таксувана в графата „компромати“ или в графата „естествени мъжки слабости“.
Какво пък, обича си я човекът, съдейства за кариерното й издигане, подпира я административно, ето, сега цял кабинет й оборудвал в сградата на президентството, даже вицето Илияна Йотова „стеснил“ заради нейните нужди.
Да приемем, че е от любов. Но не само след този сюжет се натрапва идеята, че президентът е заложник на егото на съпругата, мъж на жена си.
Както и идеята, че Румен Радев е не друго, а говорител на Иво Христов, лишения от достъп до класифицирана информация шеф на кабинета му.
Без съмнение препратките към класиката и Гьоте, както и „заводската“ метафора с България като строителна площадка, от която всеки граби, са мисловни инвенции на Христов, акумулирани публично от президента.
Иво Христов е умен мъж, интелектуалец, но е твърде водевилно да вкарва в устата на един военен литературни образи и цитати.
Свръхзадачата тук е ясна: Радев трябва да блесне на фона на „безпросветния“ Борисов, който бил изчел само една книга – „Винету“.
А я го вижте президента, какъв ерудит, какво мислене, направо Белински и Пантелей Зарев накуп.
Не само коремни възлизания на лоста владее, не е само един гол мускул...
Изобщо цялата трудова дейност на Радев през мандата му дотук се изчерпва с комплексарско себедоказване в задължителна антитеза с министър-председателя.
Никак не му е лесно на президента, стиснат в „сандвич“ между жена си и съветника си.
Не му е лесно от първия миг, когато по каприз на съдбата или по волята на генерал Решетников и КГБ се инсталира на кормилото на държавната власт.
Наложи му се да бъде всичко друго, но не и себе си.
Румен Радев е пясъчен човек, изтъкан от сенки. Светлината ще го убие, защото ще препотвърди зависимостите, за които само се съмняваме.
Ако наистина милее за родината, вместо с Гьоте, би могъл да започне с прости отговори на прости въпроси:
Какви са зависимостите му от Решетников и руските служби?
Защо съветникът му Иво Христо е лишен от достъп до класифицирана информация?
Чете ли въпреки забраната Христов секретни документи?
Користно ли е лобирането му за изтребителите „Грипен“?
Сгрешил ли е, като е назначил любовницата си на два трудови договора? Морално ли е това, освен че е незаконно?
В ход ли е подготовката на пропрезидентска партия, която фактически ще обезкърви БСП и червените, които го издигнаха за държавен глава?
