За лидерската среща ЕС-Турция Борисов получава отличен – постави България в центъра на Европа и вдъхна надежда най-после да съмне на нашата тъмна Балканска улица
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Рядък случай да успеем да надраснем провинциализма си. Рядък случай да видим държавата си в центъра на световната политика. Рядък случай да бъдем послание за добри новини.
Така може да се обобщи лидерската среща между Европейския съюз и Турция под домакинството на българския премиер Бойко Борисов в Евксиноград.
Без да изпадаме в еуфория, смело можем да твърдим, че срещата приключи добре. Не само заради символичното кръстосано ръкостискане между Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Реджеп Ердоган и Бойко Борисов, а заради определеното облекчение, което излъчваха и двете преговарящи страни, както и всеки от преговарящите.
Изводите са прости, но изглеждащи толкова невъзможни само часове преди края на тази делова вечеря, че си струва да бъдат отбелязани: споразумението за бежанците в Турция продължава, противоборстващите до преди дни страни се връщат на масата на преговорите, напрежението спада може би с градус, но надолу, а не върви нагоре, това е първа стъпка, но към по-нататъшни разговори, а не към по-задълбочаваща се вражда. Значи си е струвало усилието и е успех.
Те дойдоха скарани и си тръгнаха, затоплили отношенията си.
Борисов го обобщи: достатъчно е дори само това, че се усмихнаха, че заговориха на човешки език.
Юнкер го анализира: нашата грешка е, че описваме различията си, а не общите си неща.
Туск отсече: имаме трудности, но и готовност да продължим диалога.
Ердоган призова: елате да вървим заедно към стабилността на цяла Европа.
Разбраха се за втория транш за бежанците, които Турция удържа на територията си и дадоха шанс на Ердоган, че ще подкрепят продължаването на преговорите на страната за членство в ЕС. Юнкер дори се закле, че е гарант за това.
Иначе различията си останаха - и за исканото разширяване на Митническия съюз, към което европартньорите са скептични, и за ситуацията в Кипър и Гърция, за които Ердоган вижда само собствената си правота, и за нарушените права на човека в южната ни съседка, на които турският президент гледа като на защита от опитите за преврат, но европейците - като на посегателство върху свободното слово и волеизлияние на гражданите. И едва ли скоро ще се разберат за всичко това, но на ескалацията на напрежението е сложен край.
Освен център на решаването на балканска, европейска и дори световна криза на наша територия, Борисов заби страхотна точка срещу вътрешните си опоненти в лицето на БСП и президента Румен Радев. И изброи всички проблеми между двете ни държави, които е поставил на масата пред Ердоган, както настояваха и от опозицията - и за компенсациите за тракийските изселници и то в дена на Тракия и Одринската битка, и за намесата във вътрешните работи чрез намеса в изборния процес от страна на Турция в България.
Но не пропусна да спомене и претенциите на турската страна към нашата - и за компенсациите за т.н. възродителен процес, и за пенсиите на турските изселници, и за културните паметници и т.н.
Силата на посланието му в този момент не дойде от това, че го е направил. Дойде от това, че го обяви в присъствието на Ердоган, а не след като си замине. И пред европартньорите си - пред началниците на ЕС, както би се изразил самият той, макар за 6 месеца и той да спада към началниците на ЕС.
Така, че да не може да се тълкува и подлага на съмнения. Пред самия Ердоган. След със сигурност водена стенограма, а не с 5 дни закъснение да бъде цитиран по памет от неизвестни пресслужби без никакви писмени следи за това.
Колко вкусна е била вечерята никой не каза. Но разговорът изглежда им се бе усладил, първо, защото продължи с половин час повече от предвиденото. И второ, след него имаха сили и желание да се шегуват.
Борисов успя да успокои един изгубен в превода турски журналист, който задаваше въпрос с думите: "яваш, аваш". Ердоган пък "преведе" оплетения в сложни комплименти към протокола на събитието Юнкер с краткото : "Иска да благодари на протокола". И макар симултантните преводачи да се опитаха да ги объркат в превода, те се намериха.
И накрая се разбраха да се видят пак през юни. Явно вечерята е била вкусна.
Трудно е да се предвидят по-нататъшните резултати. Но не е трудно поне на този етап да се каже: разведряване има. Може би след тази среща и сред совалките между съседните ни страни да съмне и на нашата тъжна Балканска улица.
Може би, за да станеш политик с тежест наистина са нужни няколко мандата. Може би силата се ражда в отпора и страданието. Борисов имаше много поводи през годините за това. Сега има право на въздишка на облекчение. Както и ние. Както и комшиите. Както и партньорите.
И нека не забравяме златното правило, че за да критикуваш силно, трябва да можеш да оценяваш силното.
За лидерската среща ЕС - Турция в Евксиноград Борисов получава отличен. И дано, след като прояви такава политическа сила, да намери сили да поправи и двойките от последните месеци в бележника на третия си мандат, които няма да споменаваме тук, за да не разваляме хубавия вкус от вечерята. Тя не беше на лакоми за сензации кибици, а за ценители на добрата изискана кухня на високо ниво.
Личеше си, че са си нужни. Европейците - заради бежганците, Ердоган - заради проевропейските турци. Поне до изборите догодина - и за европарламент и еврокомисия, и за турски президент. Твърде кратък срок за голямата история, но изключително необходим за напрегнатата ситуация.
