ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Националният филмов център, който разпределя държавните пари, с които да се снима българско кино, за втори път отряза от финансиране филма „Емил“.
Лентата, която ще разказва за звезда №1 на българската естрада Емил Димитров, е с готов сценарий и подбран актьорски състав, а зад реализирането ѝ стоят продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов.
В емоционално видео Иван Христов разказа, че „Емил“ не е одобрен за втори път. Първото отрязване било преди половин година, второто е факт отпреди дни.
Продуцентите се надявали успехът на първия им филм „Гунди – Легенда за любовта“ да промени мнението на експертите в комисията в Националния филмов център, но това не се случило. Те искат едва милион и двеста хиляди, като останалите близо четири милиона щели да осигурят сами.
Въпреки това срещнали отказ от НФЦ, който разпределя пари от бюджета, тоест от данъците на всички българи.
„Филмите, които центърът финансира, или не излизат на бял свят, или получават 20 хиляди човека публика“, бе категоричен Христов.
За сравнение – 9 000 000 лв. достигна боксофисът на хита „Гунди – Легенда за любовта“. Парите идват от почти 700 000 зрители, които го гледаха за два месеца.
Националният филмов център преди това 4 пъти отряза и проекта „Гунди“.
Иван е убеден, че Емил Димитров е най-голямата шоузвезда за всички времена в нашата страна и това се доказва от признаването му за член на френската асоциация на композиторите и превръщането на „Моя страна, моя България“ в хит във Франция и Италия, както и за над 50-милионния тираж на албумите му в бившия Съветски съюз.
Но в НФЦ касовият успех на „Гунди“ не важи. Там от десетки години се отпускат пари главно на членове на филмови лобита, които са пуснали корени в системата на държавно финансиране. Сред членовете на комисиите в НФЦ важи принципът: Какви са тези Иван и Андрей, какво като „Гунди“ има касов успех“. Огромният брой зрители според „маститите“ БГ кинаджии е направо под достойнството им. А от друга страна пък, стана повод за тежка завист. Традицията е да се дават пари за арт проекти, които се гледат главно от роднините на режисьора и продуцентите. Само те са достойни да получат държавна субсидия, за да задоволят егото си с някой милион от държавата. И после да не им се потърси никаква отговорност за невъзвръщаемост на държавните средства. И това продължава от десетки години и никой не взема мерки, защото на фона на големите кризи в държавата на никого не му пука за киното. А хора като Иван и Андрей, които с „Гунди“ направиха фурор сред публиката и дадоха урок на въпросните велики кинаджии, биват отрязвани за държавни средства, след като доказаха, че могат да направят комерсиален, но и качествен продукт. Но думата „комерсиален“ е мръсна за затвореното родно кинаджийско общество. Докога то ще коли и беси за държавно финансиране?!
Росен Ненчев, София
