Законови неточности и несправедливост спират финансирането на дебютен филм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Неточности в закона и несправедливо решение на Националния филмов център спират финансирането на дебютния филм "Спасителят в прахта". През пролетната конкурсна сесия лентата на младия режисьор Павел Веснаков кандидатства за държавната субсидия за дебют в размер на 620 хил. лв.
При подаването на документите Веснаков отговаря на всички изисквания за участие в конкурса – зад гърба си има както 4 късометражни филма, така и два с редица отличия. Няколко месеца по-късно художествената комисия с председател Вера Найденова класира "Спасителят в прахта" на първо място. Проектът обаче получава отказ от финансиране. Причината:
решение на директора на Националния филмов център Павел Васев да не се субсидират дебютни филми през пролетна конкурсна сесия. "Големият проблем идва от там, че започнаха редица обяснения как законът го позволява. Дори се стигна до това да се обясни, че не съм дебютант, защото имам доста успешни филми. Само че е редно това да се каже на един човек, когато си подава документите. Все пак таксата за участие в конкурсната сесия е 460 лв.", разказа пред БГНЕС Павел Веснаков.
Според него е несправедливо това, че конкурсът се е провел, има резултати, а накрая един човек просто взема решение парите да не бъдат отпуснати. В същото време никой не си признава, че е допуснал грешка и не поема отговорност затова. Въпреки горчивината от липсата на подкрепа за младите в киното, Павел Веснаков и продуцентската компания са решили да не съдят НФЦ. "Имам приятели, които спечелиха субсидии и не искам да преча на тяхната работа. А ако заведа дело, сесията ще бъде блокирана", обясни режисьорът.
От друга страна държавната субсидия от 620 хил. лв. не покрива разходите по филма и поради тази причина той е копродукция с Франция и Германия. Но в случай, че Веснаков се обърне за пълно финансиране към някоя от двете държави, което не е чак толкова трудна задача, ще се стигне до абсурдната ситуация, в която филмът с български актьори ще бъде немски или френски, а самият Веснаков – френски или немски режисьор.
БГНЕС потърси за коментар по темата Павел Васев, но неговият телефон бе изключен. От НФЦ пък обясниха, че директорът им е в чужбина и не могат да изпратят официална позиция. Потърсихме и Иван Георгиев от Националния съвет за кино.
Той разясни, че все още Съветът не е изработил общо становище. Засега членовете му са се запознали с писмото на продуцентската компания. Освен това са изслушали председателя на художествената комисия Вера Найденова и директора на НФЦ Павел Васев.
"В казуса има известно неразбирателство. Павел Васев беше помолил художествената комисия да посочи кои проекти да бъдат финансирани, докато тя считаше, че това не е в нейните задължения. При това положение решението бе взето от изпълнителния директор. Становище на Васев по филма на Павел Веснаков бе, че режисьорът не може да кандидатства за финансиране на дебютен филм", обясни Иван Георгиев. Според него казусът възниква заради това, че Павел Веснаков е бил допуснат до конкурса.
Пред Националния съвет за кино Павел Васев е заявил, че има неточности в закона и правилника, а намесата на директора на НФЦ в конкурса е възможна едва след решението на художествената комисия. "Случаят е много сложен. Павел Веснаков ми е бил студент и знам колко е талантлив. Вярвам, че филмът е интересен, но действително Павел Васев има основание да каже, че това не е дебют по смисъла на закона. Веснаков има зад гърба си игрални филми. Дори предишният му проект е финансиран от НФЦ под формата на копродукция", каза Иван Георгиев.
Той подчерта, че Националният съвет за кино определя каква да бъде годишната квота за дебюти. По закон тя не трябва да бъде по-малка от 10%, а съветът е гласувал през тази година 16% от средствата да бъдат заделени за дебют. Защо според Павел Веснаков финансирането на дебюти от държавата е важно? Дебютните филми изграждат образа на българското кино години напред. Инвестицията в настоящето пък е инвестиция и в бъдещето. Точно затова не е редно, когато парите не стигат за нещо, да бъдат спестени от тази категория. В същото време подобно решение може да откаже един млад човек да продължи да се занимава с кино. Проблемът с родната филмова индустрия обаче е симптоматичен не само заради това. Симптоматичен е, защото няма никаква стратегия за развитието на българското кино в дългосрочен план, нито пък за интегрирането на младежите в него.
